СПОМЕН
Внезапно чувство на еуфория
навлезе в греховната душа.
Целуна ме в нощта
и дъхът ми мигновено спря. ...

Ще те захвърля като нежелана мисъл,
като снежинка в стъклен плен
и ще тръгна през полята свежи,
в новия априлски ден...
И макар самотни да са мойте стъпки, ...

Опитах да избягам, но се връщам,
за да потъна залезно в очите ти.
Отивам си, но нещо все ме спъва,
(не изпускай и тази нощ сърцето си).
Невидими окови все ме дърпат. ...

Детство мигновено - неусетно свърши ти,
но в мен детското ще продължава да шепти.
Ти отмина като песен,
детски глас в нея как звуча,
само че сега... моето дете пее песента. ...

Днес е малко особен ден за мен. Усещам как губя почва под краката си. То и преди време тя е била хлъзгава, ама сега ми се струва, че се свлича яко. Около мен остават някои неща, които винаги съм мислел, че мога да управлявам. Но се оказва, че за кой ли път съм се лъгал в себе си. Или че съм се самоз ...

Бяло кученце подскача
там на двора, по снега,
виж го, мъничко глупаче,
близна Вики по носа.
Тя се стресна и заплака, ...

В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи
мисли обсебени, ...

Дали от славолюбие,
или от глупост,
или за да ми завидят
зли езици
и лоши очи, ...

Животът е като река,
в която се вливат събития,
които влизат в света
по закономерност на случая.
В живота се сливат игри, ...

Луната проблясна в очите ти,
толкова зловещо чиста.
Животински беше и погледът ти,
жадуваш за кръвта.
Усмивката разля се по лицето ти ...

1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...

Evan Taubenfeld - Best Years Of Our Lifes
[for Avril*]:
We had the best years of our lives
But you and I would never be the same
September took me by surprise ...

Пътувам надалеч от тук
и пътят до морето ме извежда.
Авантюристичният ми дух
ме мами към една надежда.
Започва да ръми дъждът, ...

Ах, ден щастлив, сърце тупти със жар!
Слънцето в очите ни е нежен дар.
Ах, грейна слънце... щедър, щедър знак,
в пролет красива пребъдваме пак!
Капчуците пеят звучно със мен ...

Лист и химикал в моите ръце
и пиша стих, не защото съм поет,
а за да премахна болката от моето сърце!
Стиховете ми - да се хвърлят за смет,
лев нито стотинка или малко зрънце ...

Добре де, писна ми от тебе!
От вечните салати и ракии.
Бездушен, беззащитен, непотребен...
Река да има - пак ще се изпие.
Отдавна съм ти хвърлила мерака... ...

" Искрата, спряла да лети, е вече сажда."
Пламъче си ти,
искрящо и горящо.
Блестяща бяла
светлина. ...

Кората на дървото се напука.
От студ, а може би от скръб?
Луната мълком стича се в олука,
отместиш ли я - зее празен кръг.
И нищото прегръща самотата, ...

Аз гледам облаците бели,
и сякаш че пътувам.
Летя из белите дантели
и чудя се дали сънувам?
Слънцето щастливо ме поглежда. ...

Сърцето ми е циганско. Душата също.
Една магия в мен крещи от страст.
През теб минавам, като в тиха къща,
да събудя с крясък топлия ти праг.
Сърцето ми е циганско и носи песен, ...

Аз нямам нищо.
Нищо освен себе си!
И думите, които пиша...
не са мои. Те са на душата ми.
Аз не чувствам нищо. ...

Не може без любов
(песен)
Слънцето изгря,
над моя тъмен дом
за моя ден изгря. ...

Знаех си – ще се разминем.
Къщичка, песен, легло.
Ще се разплача – до синьо.
Ти ще потърсиш весло.
С надежда да го преплуваш ...

„преди да се сгъне в кутии
до раните си
за които не пишеше никога”
vitaniya
**************************** ...

По пътеката, водеща към плажа, се задават
момче и момиче, хванати за ръка,
толкова млади и толкова влюбени,
не могат да откъснат поглед един от друг дори за миг.
Природата също е на тяхна страна - ...

Думите са звуци
или букви подредени.
А какво са
мислите в очите…
Те не могат да се чуят, ...

Тъкмо към края на битието,
в първата сряда от есента,
някой покани ме нейде, където
още не беше ми стъпвал крака.
Беше красиво, беше ужасно - ...

ПЕТЪЧЕН ВЛАК
Като старото махало
на прастария Фуко
днеска ни се е отдало
да клатушкаме око. ...

Той застана на прага на черната порта и се замисли. Как бе стигнал дотук? Какви небесни сили или човешки приумици го бяха довели тук, на края на света, и го бяха захвърлили сам срещу неизвестното? Зад тази порта се криеше всичко това, за което той бе копнял и се бе борил цял живот. След като я отвор ...

Напоследък във фирмата Инженеринг-Космос бунгал, ставаха невероятно странни неща. Преди два дни плановичката Глория просто излетя от кабинета на директора Карабойчев и се намери в прегръдките на Янев, който стоеше наблизо. В първия момент тя се уплаши. След това хвана главата си с две ръце и прихна ...

Вчера спрях се до една старица -
слаба и съсухрена женица.
- Как е ...? - я запитах.
Без да чака,
мъката си, през сълзи, изплака: ...

Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя ...

Какво има зад небето
Денят беше ясен и слънчев, а небето кристално чисто и светлосиньо, обаче времето бе зверски студено и затова Ко Та Рак зяпаше през прозореца, а не припкаше навън.
- Какво ли има зад небето? - помисли си на глас той по някое време.
- Още небе - измърмори в просъница Но Щен Вълк, ...

Нищо човешко не ми е чуждо -
нито болката, нито радостта,
но вече просто нямам нужда
от всички тези глупави неща.
Сърцето си от тялото изтръгнах, ...