Във гора от ели,
пропита от мирис смолист
и кипарис от скреж,
застудяваше бавно.
И тревите алпийски ...

Потънах в мрак, сивеят мойте устни,
а взорът мой - пресъхна от сълзи,
и всеки допир твой, о, твой, Безвкусни,
на въглен се превръща и гори.
Ако обичам те, макар и безнадеждно, ...

Не искам неразбрана да си ида,
така, попарена от хорските очи.
И само със приятели, които
от малка знаят моите мечти.
Тук всеки по-различен се посочва ...

Пустинна съм, до дъно ме изпи.
Надеждата напусна мойто рамо.
Късмет не може да се присади,
а исках аз да съм щастлива само.
Безръба съм, откакто ме рани, ...

Fools Garden - Lemon Tree
I'm sitting here in the boring room
It's just another rainy Sunday afternoon
I'm wasting my time
I got nothing to do ...

Ще дойде време...
Ще дойде време да си пак до мен,
да ме молиш да простя,
ще видя две протегнати ръце,
но няма да говоря вече, ...

До Мен.
Прекрасно е, когато си... до Мен.
Страхотно е, когато си... до Мен.
Възбуждащо е, когато си... до Мен.
Романтично е, когато си... до Мен. ...

Хари Потър - Моят любим литературен герой
Вълшебните приказки са основани на чудесното, на фантастичното, на чудодейната сила на разни великани, вещици и вълшебници. Образът на магията в книгите е използван, за да внуши на малки и големи, че за да притежаваш необикновени способности, трябва да си го ...

За този свят мечтаех и бленувах,
за света, в който съм сега жадувах,
за хора с истински сърца,
за изпълнени с надежда лица.
Там с тебе сме рамо до рамо, ...

По молба на Siana!
Дядо, няма да те гоня.
Поздрава ми приеми.
Почерпи ме със бонбони.
Жив и здрав ми ти бъди. ...

Имаше и такива, които по онова време им казвахме "дървени философи". Не щото наистина бяха, а за да им покажем, че и ний, като другите, ги оценяваме като празнодумци. А дали беше така? Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато, ама бяха многословни и си личеше, че искат да ги чуят повече ...

Наскоро, моята най-добра приятелка Гери, се върна от Америка с прекрасна картина.
Като я гледах се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.
На бледожълтият ...

Как се казва моят ангел -
тъй и не разбрах!
Дали изобщо имала съм -
също не узнах!
Успехът, тъй близо е - ...

Не искам да вярвам
Не искам да вярвам на хорските думи,
на тез безпощадни, жестоки езици.
Наобиколили са ме сякаш чуми
и една по една ми удрят пестници. ...

След безпаметно дългото чакане,
най-накрая реши да опита!
Беше срам, беше вечно отлагане...
Днес пред мене стои превъзпитан.
Разкопчава изнервено ризата, ...

Заших самотата си.
Отляво.
Не исках да остана
завинаги сама.
С върха на иглата ...

Изречена сълза е твоето завръщане.
Красива като утринна зора.
Съблечена от пъстрото дихание
на грейнала в очите синева.
В море се сбират дланите притихнали. ...

Училището - родината на знанието - този обитаем от всички ни свят… тази паралелна реалност, в която Аз и не Аз живеем. То е неделима част от моя живот, но знам, че и аз съм частица от него. Училището оставя траен отпечатък върху съзнанието и сърцето на всеки един от нас. То кове нашите съдби.
„Приют ...

Една несбъдната мечта
ме посети отново,
протегна ми ръка,
погали ме със слово.
Една илюзия разбита ...

(дует с Кат)
Черна риза нося и черен панталон.
В сърцата чертая по черен шаблон
и поглъщам всичко светло,
защото черна съм дупка. ...

Приласкай ме нощ
във своите спуснати коси.
В огън и наслада,
на предел и зрак.
Владей ме в топлото си лоно, ...

Всяка нощ на съня
на крилете се нося,
всяка нощ пътувам
към желания рай,
с бяла роба - ...

Колко много надежда
в крилете на птица,
натежали от капчици дъжд,
и очакване за гласа на щурец,
тихо свирещ в тучни треви. ...

Раираното чело на
живота ти
открито се присмива
в огледалото.
"Продължение" се крие ...

Красиви думи за любов!
Не вярвах в тази суета -
живота ми превърна тя
в една несбъдната мечта.
Край мен сияеше светът, ...

От дете не повярвах на хората
и си шиех магически шапки,
че когато ги сложа -
да могат
да изсъхват в очите ми капките. ...

Колко струва да кажеш:
Обичам те?!
Колко струват?!
Мечтите ти, дръзките?
За да сменяш своята същност? ...

Без съд и присъда зарови ме жива
под тонове чужда омраза и кал.
Сто пъти от мен се отрече, зомбиран,
сто смъртни дула пред лицето видял...
Поклони прилежно разкаян редеше. ...

Отново сама
Тръгвам по пътя
Чаках те дълго
А ти не дойде дори сутринта
Ясно ми стана ...

Раздяла
Не те обичам, остави ме,
не се натрапвай в моето сърце.
Достатъчно търпях те, разбери ме,
отдавна съм без теб във свойто битие. ...

(по настояване на Мариники)
Агонията свърши, притъмня
и всякакви тиктакания спряха;
преминаха безлюдно през съня
капчуци от безлюдната ми стряха. ...

Колко още ще плащам
старите си грехове?
Колко пъти ще връщам
за любов все по две?
Всеки миг споделеност ...

Знаеш ли, сърцето ми не чувства,
сковано е от лед сега!
И надали ще се разтупа
при повторен опит да го съживя!
Знаеш ли, очите ми не виждат, ...

Подла.
Дълга.
Мръсна зима.
Глад и студ.
Тъма и кал. ...

Бедността навред.
Малките Гаврошовци
молят за троха.