Старите рани се отварят
и отново кървят,
а сърцето е ранено за пореден път.
Сълзите са още по-горещи
и горчиви от преди, ...

Изтичат неусетно дните между пръстите,
разпиляват се посоките в безвремие,
сивотата облича миговете пъстрите,
светофарите спрели са от безверие.
Минутите галопират през съдбите човешки, ...

Тази побеляла
от първия паднал сняг,
тихо стои си къща,
безмълвна и празна,
обгърната в гробовна тишина. ...

Прелъстителите
На сутринта след изтощителната вечерна смяна, хванати за ръце той ме поведе към апартамента си.
В ранното утро ходехме като замаяни,притиснали се един към друг, сякаш се крепяхме да не паднем от алкохолното опиянение.
Когато влезнахме в апартамента се запътих към хола, не очаквано той ...

Ти помниш ли
А как започна нашта случка?
Ти помниш ли? А аз пък - да!
Кои неща от теб научих:
Пораснах ли или подетинях? ...

Много е важно да се научим, че нямаме право да влизаме и излизаме от животите на хората всеки път, когато си пожелаем... ЗАЩОТО ПОНЯКОГА Е ТОЛКОВА КЪСНО ДА СЕ ИЗВИНИМ!Лъжем - повече от необходимото дори и живеем скрити в собствените си илюзии... Искаме цветни хора, а заживяваме с удобните... и нямам ...

Всичко в
този свят
я заблуди!
Загадъчно
потъваше ...

Денят от ябълки зелен,
народът уморен от жътва,
след нея ходех всеки ден
във топлата квартална кръчма.
Парици нямах, де да зайда? ...

Сгушвам се тихо в леглото.
На мястото, където лягаш ти, когато си при мен.
Сгушвам се и вдишвам аромата,
който нежно ухае ми на теб.
И заспивам в сълзите обляна, ...

Ябълката
Прегладняла съм...
А ябълката е отровна!
Изтекоха от пръстите ми
всички днешни сили. ...

Преглътнах го. На сухо. Както винаги.
Една лъжа. А после ще е друга.
Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.
Отиде си с надеждите за чудо...
Да, знам за любопитството и котките. ...

Поема за време, което го няма.
Поемаме временно курс на промяна.
Променяме времето – непроменено.
Временно търсиш моето време.
Временно време на мисли отделяш. ...

На Стефан
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета ...

Да бих била,
а само бях...
Но можеше
да... бъда.
Когато ...

Спомни си отминалите дни и сладките целувки.
Спомни си моята усмивка и нека стане чудо.
Спомни си как се запознахме, как пламна любовта.
Спомни си как в прегръдките ти се сгушвах,
падне ли нощта. ...

Обичал си и други –
преди мен.
От тях
не те ревнувам.
Ти просто си пътувал – ...

Ръцете ми отново студени,
замръзнали от твоя студ,
но не идва ли той от сърцето ти,
собственост на леден труп?!
Нима доставя радост ...

Изпус​каш нишка​та.​.​.​ Изпус​каш ме. ​Страх​ливец​. ​Мразя​ те зарад​и това.​
Не ме разби​раш. ​Прием​и го. ​Прост​о ела и ме чуй.
И като за начал​о разбе​ри себе си.​.​. ​Може да съм врачк​а, ​безсм​ъртна​,​ супер​мен, ​психиатър,​ пиячк​а,​ дечко,​ лигла​,​ хубав​а,​ щастл​ивка, но не и вътре​шн ...

За пореден път сядам със усмивка на лицето
да пиша отново за момичето, което
след усмивки, сълзи и много мили думи
предизвика любовта във сърцето и ума ми.
Дотогава гърдите ми бяха доста празни ...

(на Светлана Вълчева - in memoriam)
Като си тръгна,
след изпуснатия влак
ще ме догони, че не успя да ме дочакаш.
Магьосници да ми помагат - пак ...

Да беше си тръгнал като другите -
разлюбен, разочароващ, развенчан.
Да беше ме оставил вбесена или излъгана.
Да беше поискал, каквото не мога да ти дам.
А ти си онзи, от началото - ...

В прегръдката на нощта
Над нас окъпан бе небосвода
в светлините на хиляди звезди,
а навред, сред дивата природа
едва виждаха нашите очи. ...

Kато пеперуда
С настъпването на първите лъчи като цвете не увяхвай.
Усмихни се, в сянката под някой облак не се сгушвай.
Като забравена книга покрита от праха по заглавието
или стар спомен, потънал дълбоко, дълбоко в морето. ...

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...

Уморена съм...
Уморена съм да те обичам
и да прося очите ти
в всеки миг безразличен...
Да жадувам ръцете ти ...

Разлива се по пясъка горещ -
душата ми от силен вятър разпиляна,
но вътре в мен оставаш - ти,
едничка моя мисъл и желание...
И с всяка следваща вълна - потъвам, ...

Среща
Имам среща с моето момиче.
С радост към нея пътувам.
Ще видя ли и таз вечер очите,
които нощем често сънувам? ...

1.
Аз съм Земя.
Душата ми е познала
и болка, и песен, и грях.
И все пак твоя Земя. ...

"Спонтанно" възникналите нови партии от рода на ГЕРБ са призвани да изиграят ролята на своеобразен шок сред редиците на десния електорат. Намекът, или по-точно прогнозата, че дясното политическо пространство се маргинализира, от доста време се лансира точно от тези лидери, които агресивно се предста ...

И след поредната сърдечна абдикация,
когато спира пулсът на кръвта,
умът се впряга - във градация
да разпусне свойте сетива.
Залъгване - в реалност, в болно време ...