Писмо до Бога
Неудачен създател си, Боже.
И небрежно творил си по Своята воля.
Уж създал Си ме чиста и свята,
а допускаш да плюят в душата ми. ...

не се изгубих
в името на нищо
и никого
не опустоших
редувах есента ...

Луната заспа... останахме сами
далече от други очи.
Остани.
В трамвая съм, на втората слизам
с риза, изплетена от погледи, ...

Понякога тъй силно те обичам
и толкова желая те до мен,
че всяко друго чувство аз отричам
и всеки друг порив е заличен.
Понякога е толкова ужасно ...

Отивам си. Във вихъра на танца
със болката ми бягаме от теб,
в дълбокото ми празно ме очаква
една пътека, окована в лед,
а аз загубих балните пантофки ...

Поисках две ръце в този ден
есенни огньове да събудят,
поисках две очи да гледат мен
и в мен отново и отново да се влюбват...
Поисках с две целувки в утринта ...

За избора исках да ви говоря. На дрехи. На обувки. На грим. На хранене. На режим на спане. На приятели. На отношение към задълженята. На врагове.
Не че имам какво да ви кажа за него. Изборът - дали да продължиш да четеш. Може да има нещо смислено. Или да няма. Ти избираш.
Еди-какво-си се случи, защо ...

Помня, че съм роза (без бодли),
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням, че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих...
Атлазени разлистих цветовете, ...

Той каза,
дриймкечера* ти е направен от рапани,
защо не е на мястото си,
ти сънуваш ли кошмари,
аз сънувам, ...

ВАКАНЦИЯТА СВЪРШИ
Голямата ваканция приключи,
отново тръгна всеки да се учи.
Задачки трудни имам да решавам,
ще трябва, значи, много да внимавам. ...

Слънцето не грее, където теб те няма!
И не е весело, където ти не си!
Боря се със себе си, каква измама!
Плача, но за теб не са останали сълзи!
Когато ти замина, веднага зимата дойде. ...

Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...

... време...
- Видя ли мъртвото есенно поле?...
- А ти чуваш ли мъртвешкия стон на семето?... Усещаш ли живота?...

Една среща случайна света залюля,
и времето спря.
Един дъх затаен
и две глупави усмивки.
Две светещи цигари в нощта ...

Мечтая да бъда
едно листо,
едно от много,
които дъждът отронва
през есента. ...

Ранена душа
Kак стана, така и не разбрах,
но случайно с теб се запознах.
Ти всичко ми предложи,
приятелство и любов дори! ...

Моята сълза
Тръгнах си сама в мрака,
нямах избор - затова,
а ти ми каза, че ще ме чакаш
и няма да предадеш любовта... ...

Докога, любими, ще боли...
ще търпим болката непоносима?
А щастието кога ще навести
любовта ни, уж непоклатима?
Колко време така ще издържим? ...

Ако пак в друг живот те срещна,
дали ще те прегърна в екстаз,
дали отново ще съм грешна,
а ти ангел чист, с нежен глас.
Дали отново тебе ще обичам ...

В полунощ край контейнерите се навърташе едно зъзнещо куче. Нещо ми подсказа, че това съм аз самият, но някога и някъде. Кой знае кога и как съм се превърнал в куче - вероятно част от новата ми идентификация; после видях катастрофата на остров Тера и гибелта на Минойската цивилизация; някъде там ниш ...

Омагьосан от тебе
Тя е едно романтично момиче,
което е моята единствена любов.
Аз обичам твоите очи и твойте устни -
искам да те даря с моята любов. ...

Сред облаци тъмни луната отплува
и скри се зад оня далечен хребет.
Затварям очи и пак сякаш сънувам:
пред мене застава познат силует.
Аз знам, че напразни били са мечтите - ...

Спонтанно....
На пет минути беше от страстта
и тридесет стотинки за бензина.
През три пресечки спеше Любовта!...
Не я събуди... Просто я подмина... ...

Забравихме какво е да обичаме,
а търсехме любов,
все забързани нанякъде тичаме
в този живот суров.
Забравихме как прошка да поискаме ...

Пламък
В своята стая седя сама
и питам се къде ли си ти.
Идва буря, а догаря свещта.
Сърцето ми силно тупти. ...

Искам те до мен тази нощ,
в прегръдката на страстен танц.
Да усещаме ритъма на сърцата си,
топлината на парещото дихание,
допира на устните набъбнали. ...

Да прегръщаш постоянно!
Да сънуваш непрестанно!
Да целуваш страстно!
Да даваш всичко!
Да се доверяваш сляпо! ...

А колко малко трябваше ни,Боже,
да сме смирени,честни и добри
и всеки според силите да може
да търси щастие и да твори.
Но ние се превърнахме в отрепки, ...

МЪРТВАТА РУСАЛКА
Светъл плаж със снежно светъл пясък.
Тъмен въздух. Гъвкави вълни.
И една луна с мъртвешки блясък,
и с венец от пламнали звезди. ...

Наздравица
(За тази обич...)
Наздравица ще вдигна.
Кървава.
Във чашите ни греят ...

Навън е мрачно, мокро и студено,
а душата ми е пълна със Светлината на живота.
Тя свети в мен сякаш винаги била е жива,
за да видят всички, че е победила сивотата.
Когато трудностите те надвият ...

Любовта ни е черен огън,
изгарящ мойта душа.
Той обгръща ме цяла,
в сърцето ми оставя следа.
Лицето ти през мъгла рисувам, ...

Червива ябълка
Смъртно ранен с демони в битка,
Адам в кръвта си лежи,
Ева да живее без него не иска
и змийска отрова изпи. ...

Лия Василева, X"a"
Да търсиш, да трепнеш, да те е страх, че няма да стигнеш. Това са чувства, предизвикани от търсенето на истинската любов.
Пътят към нея е труден и изпълнен с препятствията на нетърпението и страха от неуспеха. Много са разклоненията по време на дългото пътуване и една малка грешка ...