Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
Ще претегля любовта ти,
от едната страна - любовта на мечтите,
а от другата - днешната - таз,
която извира ей тук, от гърдите,
тръгва по дните със хиляди бързеи, ...
Прекрачи черните линии,
които сам начерта в сърцето
и премини зад тази бариера,
която постави, за да си далечен...
Очите ти - пресъхнали като пустини... ...
***
Ти имаш две звезди и едно слънце.
Лъчите му са ръцете ти и твоите думи.
Те събуждат в земята ми спящото зрънце.
Името му се губи по синева и друми.
„Да обичаш значи да излезеш извън предела на себе си” - Луи Арагон
🇧🇬
Любов. Реших да започна есето си точно с тази дума, тъй като не смятам, че има по-подходяща. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни остава време да кажем „Обичам те”. За да успееш да поддържаш чувството все така живо, трябва да положиш много усилия и дори да загърбиш собствените си убеждения ...
Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почиства ...
Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
ТАЗИ НОЩ
Вятър свири на цигулка без струни.
Коминът тъжен тихо приглася с тромпет.
Тази нощ луната ще ни целуне.
И песента на щурците ще звънне навред. ...
И Бездната се прероди в Безкрая...
Откъсна се една Въздишка тиха,
две мътни перли проследиха я лениво,
поде я Вятърът и затанцува,
отнасяйки поредната Надежда свидна. ...
Прости, приятелю, за всички изневери...
отчаяно се лутах в тоз живот,
душата търсеше утеха... не намери,
сърцето търсеше любов... а няма брод.
Прости, приятелю, аз още те обичам... ...
Гледаш... вглеждаш се... погледни пак!!!
Кой си? Къде си? На мястото си?
Не спирай... дори за миг не спирай себе си!
Отпусни се, освободи съзнанието си...
погледни и не очаквай нищо, просто се помири! ...
И всеки път, когато съм ранена,
и всеки път, когато ме боли,
аз взирам се и търся сред звездите
усмивката на твоите очи.
Те, татко, непрестанно греят в мене. ...
Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
Скъпи дядо Коледа, да, знам, малко съм голяма да ти пиша и знам, няма да го получиш, кой получава писмо без адрес, но най-страшното е, че вече го няма и желанието. За какво си ни ти, когато дори от Господ се отричаме, нали ние сме достатъчно велики. По-добре си дай имейла, сега това е модерно и лошо ...
Сърцето може силно да обича,
но може също толкова да мрази.
Много те обичах, не отричам,
но мразя те сега и мразя и онази ...
... за която дълго ме лъжеше, ...