Малката кибритопродавачка
На улицата, свито в мрака,
едно дете продаваше кибрит.
А хората забързани вървяха,
без даже да поглеждат настрани. ...

Пълзи...
не знаеш как боли.
Сълзи...
не знаеш как вали.
Тежи... ...

Като птица, се налага
всеки ден аз да летя,
като птицата проклета,
ме споходи същата съдба.
Всеки ден на самолета ...

Срещнах те и те прибрах в сърцето си.
И после търсех и те преоткривах
навсякъде и точно там където си.
Винаги намирах те и с теб заспивах.
Бях самотен, а живееше навътре в мен. ...

Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото, ...

При скалите на Яворов
Поморие
И досега те виждам още там.
Приседнал и загледан в ширинето.
Обикновено привечер. И сам. ...

Плаж. Август. Бургас. Жега като във фурна.
На „Вие" към мен се обръщаш. Културна.
Името ти: не го запомних. Аз съм физиономист.
Какъв се дипломирах ли? Икономист.
Предлагам на „Ти". Да премахнем бариерата. ...

Когато тока угасне
Като на вятърна мелница крилете,
непрестанно - всеки божи ден,
омагьосани - размахваме ръцете,
неуловимото да уловим и спрем. ...

"Там, дето тече
на Баш-Боунар водата,
там си бели
БJAЛА АНАСТА ПЛАТНАТА..."
Нар. песен ...

Искам от теб
да си топъл и буен като пролетен вятър -
да се втурваш със смях през прозореца,
да затръшваш врати и да късаш завесите,
да посипваш с цветен прашец хората ...

Любов "до поискване"
Не ме поиска,
когато пролетно
в косите имах
теменужен вятър. ...

*
Уморих се да живея безсърдечно,
уморих се вечер все да съм пиян.
Да се моля за усмивки и за срещи
и да плача под луната неразбран. ...

Изигра ли този възел,
оплетен от плътта на твоя гняв?
Усещаш ли очите,
които те гледат от сянката, отсреща...
Усещаш ли ми пулса, ...

Днес Вили Вуцов обяви, че е принуден да си подаде оставката само час и половина след фиаското на Левски срещу беларуския БАТЕ.
След емоционален разговор със собственика на клуба старши треньорът е поставен под ултиматум: или да си подаде оставката, или ще бъде уволнен...
Искам само да припомня на г- ...

Тръгвай си...
Тръгвай си - и не брой стъпалата -
моят храм е много висок,
тръгвай си - ти премина реката -
няма брод отново назад!... ...

Виждал ли си изгрев над гора,
станала златиста от лъчи,
залезът припламва вечерта,
после падат няколко звезди.
Сънена гората се протяга, ...

Тя май е дошла.
Отвън на прага стои.
Ще влезе ли в моята стая,
ще вземе ли мойта душа - за награда?
Да я поканя все пак. Ако иска да седне. ...

Пиша някакви прости слова,
пълни с чувство на тъга.
Те породени са в нощта
от едничка любовта.
Защо не мога да те забравя, ...

Бешмет. Калпак.
В уста кинжал.
Пари за булка
ще натрупа.
В очите бистри ...

- Катерин, нали носехте няколко български книги със себе си. Донесете, моля, тази, която четете. Аз съм слушал вашия език, но никога не съм се мъчил да произнасям думичките ви.
Всичко това ми беше казано с приятния, напевен тембър на Педрос, на превъзходен руски език. Стоях отпреде му онемяла и не з ...

От слънцето отчупих топлина.
Полях със звезден блясък от небето.
Смиреност взех от първата сърна.
Горещината, ползвах, на сърцето.
Взех надежда от един моряк. ...

Откъснах вятър. Сложих го във ваза,
за да ме гали с мириса на пролетта.
Оставих мислите си с листопада
да се разпръснат по света.
Докоснах океана - той потръпна ...

... Мамка им циганска, ще ги изтрепя... Нощес пак са влизали в къщата на село и са отмъкнали всичко, де що сварят. Това е пети или шести път - вече не ги броя - когато нахълтват, ровят и търсят нещо; майната си търсят. Онези изкуфели бабички на село пускат слухове, че някога прадядо ми имал злато и, ...

Недей да казваш нищо вече -
не виждам в тебе онзи мъж,
който хипнотизираше ме отдалече
и заради който плаках неведнъж.
Излишно е да будим спомени, ...

Какво странно нещо оказа се животът,
някога ме мразеше, а сега сме приятели!
Какво странно нещо оказа се животът,
сега е по-различно, нали така?
Ти ме мразеше, защото я нараних, ...

Сънищата - скрити желания?!
"Най-голямата грешка, която като цяло някога може да направиш е да си помислиш, че си жив, а в същност да спиш в чакалнята на живота."
Една секунда насън в същност е много по-дълга, отколкото една секунда наяве. Понякога се събуждам в шест и петнадесет и после заспивам па ...

Ти си тъй далече,
аз съм тъй сама,
с ледени сърца сме вече,
ледена е любовта.
Протягам ръце към спомена, ...

Кой пари ще им даде?
Кой ръка ще подаде?
А мъката им кой трудно ще избави?
Няма кой, защото животът несправедлив наказва малките деца.
Живеят те сами. ...

Вечер аз за теб си мисля постоянно
и всеки мъничък жест от теб ме влудява,
и ме кара да подскачам от любов.
Истински е само един, само едно момче ме покори,
само едно момче впери сладък поглед в моите очи. ...

Стая. Мълчи стаята. Чака поредния си обречен гост. Обладана от душите на безброй грешници, съхранява техните болки и страдания. С кърваво сърце посрещна този нов обитател. Вратите си отвори тя за него, а от прага усети бездомната влага, зад нея злобно го гледа капещ таван. Присмива му се и падащата ...

Не сме ли ние онези просяци за любов, които се загубват в своите желания? Не сме ли жадни за това да притежаваме онова, на което само Бог е собственик? Не се ли борим с онези чувства, които ни раздират за да ни покажат път? Не сме ли ние, които си вярват на смешните маниери, които ни правят на важни ...