СРЕДНОЩЕН ВЛАК
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава, ...

Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода. ...

Пет къщички само -
хей там, сред звездите!
От камък изваяни!
От слънце умити!
Водата е букова - ...

Можеш ли?
Можеш ли да спреш дъжда,
когато той е във очите ми?
Можеш ли да върнеш любовта,
когато липсва във сърцето ми? ...

Почувства ли онзи шеметен миг?
Усети ли тръпка в сърцето?!
Написа ли после: Щастлив съм! -
тогава, когато заплака небето?!
Залюля ли мечтите си в люлка? ...

Плетката захванаха, заплетоха и изплетоха
баба Краска и баба Ана
Нашите дядовци са наперени, сербез,
не дават и с пръст да ги помръднеш.
Като че намазани са с ланшен петмез, ...

Не рови в океана на времето,
не търси във сърцето вина.
Изживей епизода на ценното
по сценарий на щедра съдба.
Отвори календара на утрото ...

Напоследък много съм търсена и ухажвана - все някой нещо ми предлага или ме кани някъде... В началото се ласкаех от толкова внимание, но вече взе да ми писва. Както си вървя спокойно, ми препречват пътя разни дистрибутори, рекламни, застрахователни и прочее агенти (дали пък нямам вид на балък?) и ми ...

Обичах те, а не е същото -
живота ми, душата ми ограби.
А как се молех да познаеш чувството -
ей тъй, с любов да се раздаваш.
Обичах те и повече от себе си, ...

Цяла година,
а само за малко есен...
Смокинята -
кога ще я видиш такава:
топли, уморени листа. ...

Не искам да съм силна аз,
не искам и не мога,
природата ме е дарила
да упоявам сладко със любов красива!!!
С сърце, с любов изпълнено, ...

С гумичка изтри
следата...
не се замисли,
че това е
пътя... ...

Заплетен вятърът по пръстите
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят. ...

Аз съм никоя...
Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен... ...

Моята любов
Любовта сладка прегръщам
и назад във времето се връщам.
Към щастливи дни се устремявам
и със спомени се забавлявам. ...

Погледни навън и виж живота си - като пейзаж, като една картина. Всеки е художник на своя живот - от него зависят цветовете, щрихите, вдъхновението - за всеки един е различно. Някои картини са красиви природни пейзажи, а други - черно-бели скици. Всеки сам избира цветовете на своята картина, всяка е ...

Обществото днес поставя ни в шаблони,
прекършва поривите ни от раз,
изгражда образи и еталони
и задушава истинското нас.
Поклонници на етикет, на маниери, ...

С душа от лед
Вече пада мракът на нощта
и тръгва тя по улиците, все едни и същи.
Догаря бавно пламът на свещта,
но тя не иска да се връща вкъщи. ...

Сънувах утре.
Разрових всичките му часове,
за да те търся
в пустошта.
Горяха свещите без теб ...

"От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си. Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога. Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва."
Из Алхимикът ...

Неусетно
И нейде там, в сърцето ми,
разрих жаравата и те открих.
И нейде там, в душата ми,
отворих портата и те намерих. ...

Остави ме да потъна във съня си...
Не искам повече да съм сама!
Остави ме да приема гибелта си...
Не вярвам вече във света!
Не вярвам в Сляпата Неделя ...

Не знаеш колко те обичам,
как силно сърцето ми тупти,
не знаеш, че от всичко се отричам,
за да останеш във живота само ти.
Не знаеш как спейки във нощта, ...

Живот, който те въвлича
в трудности и те привлича
към дъното на океана,
падаш, от жестокост уморена.
Свят на мрак и пустота, ...

ВРЪБНИЦА
Отрупан е храмът в зелени клони.
От тях мъзгата плаче и кърви.
За Христос ли сълзите пророних,
или за вехнещите тук върби. ...

В тъмната, безплътна нощ, седя на покрива студен,
две сенки, може би на лутащи се птици, заблудено кацат в миг до мен.
Почваме да спорим за цвета на Луната и те твърдят, че е жълта,
аз пък мисля, че от толкоз болка по Света, Луната скоро ще е мъртва.
"Червена е", прошепвам им унило, "Ранена, подгизн ...

Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините ...

Повярвах в скрижалите ти вечни,
построих им в душата си храм,
не бяха ли молитвите ми горещи,
че разруши ги живот ти сам?
Остави в душата ми руини, ...

Искам да ме искаш,
искам силно ти да ме притискаш,
да ме галиш жадно, жадно
да целуваш влажно, влажно.
В погледа ти само жар да срещам, ...

През сълзи
Недосънувани,
любовните импулси
пресипнаха от викане
по мене. ...

Падналият
Нямам сили вече,
не мога да понасям повече.
Вече нямам крила,
падам дълго и много боли, ...