След един час, полусхванати в колата се сетихме да излезем, пък и слънцето се премести, вече огряваше безмилостно ламарината, под която преди това се чувствахме уютно и сигурно. Престъпихме плахо към сянката, хвърлена от сградата. Огледахме се несигурни и седнахме на пейката, намираща се до самия вх ...

Знам, истината ти беше една голяма лъжа.
Една красива лъжа, без която сега ще умра.
Върни се, дори любовта ти да е лъжа.
Ела, излъжи ме и си върви,
но ме носи със себе си. ...

Остави настрани химикала - не става!
Искаш думи да нижеш - уви,
математическият ум те предава!
Не се дърпай, просто хаоса пусни,
да те завладее и той, ...

заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници
посегнах да забавя времето ...

Седяхме там, сами, а аз гледах в твоите очи.
Не знаех какво ще загубя, ако призная за своите мечти.
Не помниш ли, дори и когато изпитваше чувство познато?
А за мен само спомен остават дните, които минават
с теб, прекарани щастливо, докато биеше сърцето ми обичливо.

Обичта изгаря недостойните
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.
„Не", изречено от разум, ...

COLPLAY - CLOCKS
ЧАСОВНИЦИ
Lights go out and I can't be saved
Tides that I tried to swim against
You've put me down upon my knees ...

I've been feeling sentimental,
In a melancholy way,
Blues siting on my shoulder,
Getting heavier every day...
Staring into space, ...

Където има живот, има и вода,
ние зависим от Майката природа.
Има съобщение за бъдещето,
всичко се свързва с теб.
Някои казват, че скоро всичко ще свърши, ...

"Ако имах още един живот и него щях да посветя на тези деца!"
От 20.07.08 до 31.07.08 в с. Яковци (на 3 км от гр. Елена) се проведоха третата и четвъртата семинарни седмици на семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия с международно участие.
В планинското селище природата е пре ...

Без име...
Смях, изстрадан смях, дълбока въздишка
и после мъртвешко мълчание...
Чуват се мисли, някак си тежки...
Странно, но аз съм в съзнание. ...

Обичам те, мой приказен принце,
обичам твойте бездънни очи.
В моите прегръдки заповядай - скрий се
и щастлив завинаги бъди.
Обичам те, топлина моя, ...

Какво безумие от гневни думи
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.
Засъскаха куршумите словесни. ...

Къде, девойко, побягна?
В сънища само се губиш...
Уж беше нежна, а падна
толко низко,
къде се луташ? ...

Тази лятна първоавгустна вечер реших да се поразходя из центъра на София. Цял ден времето беше горещо и сега се беше появил приятен ветрец, който разхлаждаше тълпите от хора, решили да излязат навън.
Минавайки през градинката срещу народния театър, забелязах множеството, което седеше по пейките. Вси ...

Знаеш ли, липсваш ми!... Странно, нали?
Бяхме заедно преди мъничко време...
И усещам как вътре във мене боли,
но все пак не искам някой таз болка да вземе!
Аз искам да чувствам там празнината, ...

Тази нощ заминавам. И прощавам на релсите.
Отминават дърветата. Силозите и къщите.
Миналото е плява. От брашно те замесвах.
Пръстите ми омекнаха. Затова не си същия.
Исках да се разплача, а се давя от кикот. ...

Сърдит си.
Облаците в очите
предвещаха дъжд...
Върни се!
В мен е знойно лято - ...

Не съм птица, но летя
и обичам аз цветя.
Който иска да ме хване,
трябва той едно да знае -
имам си едничко жило ...

Топъл летен вятър.
Развява косите ми.
Посядам за миг на студените и сиви камъни.
... И затварям очи.
Сякаш изчезвам. Няма ме. ...

Все още имам време
да изпиша белите листи на младостта,
да сложа крак в стремето
на разума или страстта.
Все ще намеря време ...

За несправедливостта и за един отнет човешки живот
Господ прибира рано при себе си своите ангели,
които е пуснал да бродят из малкия свят
недоживели, не опитали от радостта на живота,
но погубени от човешкия яд. ...

Вятърът минава
нежно покрай мен,
вече отминава
слънчевият ден.
Скоро ще се спусне ...

Вървях сама! Всичко около мен ми се струваше толкова сиво и мрачно. Не знам дали това беше мъглата, обвила всичко наоколо, или просто светът се бе променил толкова. Не, това не можеше да бъде истина. Моят свят - с моите познати, приятели и близки - не можеше да се промени. И изведнъж осъзнах, че тов ...

Изживях голяма болка и не виждах светлина
всеки път пропадах, щом проронвах сълза.
Не виждах смисъла във нищо, живях едва-едва.
Но дойде и моят час, и сега щастлива съм аз.
През трудностите преминавам и приятелска ръка подавам. ...

Ранена
Земята под краката ми застина.
Стрелките на часовника и те.
Светът около мен за миг се срина,
а животът неусетно между пръстите тече. ...

На входа има некролог. Младо момиче. Била е на 20. Снимката е от абитуриентския й бал, красива, с изтънчена елегантност, с усмивка за живот... Една година от смъртта й.
Това време няма мерило за часовете, дните, минутите. Сякаш е припрян работохолик и не спира дори за обяд, храни се на крак. С такив ...

Едно небе в краката ми се срути.
Една земя във мен не оцеля.
Едно небе - с молби едва дочути.
Една земя - със хиляди слънца.
Едно дете проплака жадно в мене. ...

Господи, грешна съм,
помилвай ме!
С мъдрост дари ме
и напътствай ме!
Много сълзи аз пролях ...

Това е любовта, нали?
И ти не си, и аз не съм.
Участваме във филма живот.
Не си във приказен сън,
а на съдбата си пилот. ...

>>> инкрустирай
>>> със звезди небето ми
>>> нека
>>> луната портокалова
>>> засрамена от любопитство ...

Ако ми вземат химикалката и скъсат листите ми, биха разкъсали сърцето и биха смачкали душата ми. Ако разбера, че талантът ми се е изчерпал, бих писала бели стихове и разкази, които ще чета сама. Ако нямам вдъхновение, ще пребродя света и душата си, за да намеря за какво да пиша и този път.
Защото съ ...

Още един прекрасен ден
Вечер е. Лежа на леглото с тетрадка в едната ръка и яркорозов химикал в другата, а от уредбата ми звучи песен, наречена "Още един прекрасен ден". Както си лежа, си мисля: "Беше ли наистина прекрасен денят?"
Щом ислязох сутринта, улиците бяха пусти. Това ме кара да почувствам с ...

Гола пред мен
стоеше лисицата,
небрежно гледаща
леко встрани.
С усмивка направи ...