Безоките очи в небето
Сълзите ми боляха,
когато гледах този
свят, захлупен с глупост
и безумие, със алчност ...

Правя път на есента
да мине пред мен.
Аз не бързам.
+ + +
Погледнах в очите ти. ...

Очаквам те...
И нещо ме боли...
Кошмарите отново зачестиха.
Промивам си очите с елексир,
поливам си душата с нещо тихо... ...

Моят мъж
Замислена вървя по тротоара,
не търся нищо - само теб,
лъжа се, че ще те забравя...
... изпиват ме с погледи жадни мъже... ...

Спри вятъра във мен,
изтръпва всяка моя клетка!
Поглед каменно студен
потъпква всяка наша клетва.
Завръщам се все по-далече, ...

Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш, ...

Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...

Изпитвам страх от този миг,
когато очите ми навеки ще заспят,
когато няма да усещам вятъра
и слънчеви лъчи по моя път.
Дали сред бездната и тъмнината, ...

Шуми шумът, безкрайно тихо
мълчанието,
във мрака детски глас зове,
безименно,
полубезсмъртен ставам всеки ден, ...

КНИГА С БЕЛИ ЛИСТА
Празен бял лист! Това е, което виждам пред себе си, това е животът ми, мечтите ми, бъдещето... Толкова ослепително бял и болезнено празен, че ме обзема безпомощност, безнадеждност, отчаяние. Иска ми се да викам , но така само ще наруша мъртвешката тишина, която ме заобикаля - лист ...

Надпреварваха се лудо... да ме любят...
морето... слънцето... и вятърът...
Потънала сладко... в екзотична възбуда...
лежах си... тръпнеща на пясъка...
Първо морето... жадно ме люби... ...

Виждам те, виждам те в ъгъла скрита,
с бяла наметка цяла покрита.
Какво си, за Бога, дали привидение?
Или самодива? Намек? Знамение?
Дали ще изчезнеш, ако те докосна? ...

Феноменът Стефан Мутафов
Опитът ми да избера „фрагмент" от творческото дело на проф. Мутафов и да го превърна в тема за доклад или съобщение се провали. Не успях да преодолея усещането, че захващането с едно „парченце" би било издевателство спрямо „цялото". А нали нещо такова - монолитно, завършено, ...

Застинала съм, когато с теб говоря.
Душата свита и моли, и обвинява
да те лаская или да ти затворя,
да те проклинам или да благодаря какво ми даваш.
Оплетох се безумно много ...

Тук беше вчера суета,
боклук остана на тревата,
и лоша жълта миризма,
да не говорим за лайната.
Камионче от «Озеленяване» минава, ...

Свещта догаря
Когато утрото ме чака,
а нощта умира,
когато бурята сънят раздира,
сърцето своя път избира. ...

Пясъкът се сипе по горещата ми кожа,
утрото усмихва се, да плаче то не може...
Лятото обича ме, обрича ме във лудост,
която ще изчезне, щом морето ме събуди...
Вятърът целува ме внимателно и нежно, ...

Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...

Посвещение: за един малък принц
На края на земята загива времето в сапунени балони.
На детска люлка се люлее спомена ми за света...
Високо бъдещето се заплита в мъртви клони...
А ти, все още златокосия, подаваш ми рисувана овца!! ...

Качвам се отново
на следващия бавен влак.
Не вземам нищо, даже сака,
с надежда, че ще сляза отново пак.
В него никой, само машинистът, ...

Не питай
Ръка ти подавам.
Не питай, не питай
накъде те повеждам...
Аз самата не знам. ...

Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен. ...

По пясъка вървя
и си мечтая
за лунната пътека през нощта,
как нося се по нея до безкрая...
дали е сън, ...

Познавам любовта.
И двете й различни страни.
Изпълва те с чувство голямо
и едновременно ужасно боли.
Познавам самотата. ...

Го Дзи Ла бавно пристъпяше през селския мегдан. Подире си влачеше една мотика, но не сечивото правеше толкова впечатление, зер и на други се случваше да се прибират към къщурките си кой с лопата, кой с мотика, кой с каластирка, а огромната бала бурени, оплетени около дръжката му. Имаше троскут, балу ...

Ден 2
Събуждам се. Спах ли изобщо? А, не. Ходих на дискотека. Приживе така и не ми се отдаде възможност да се позабавлявам на подобно място. Изобщо не беше като по музикалните клипове. Такава пушилка никога не бях виждала! Дори и да знаех, че не я усещам... я усещах! Освен това по канапетата седяха ...

Истина или лъжа,
но аз страдам в любовта!
Невъзможна май е тя...
Да се боря ли срещу това?
Да се боря ли за теб? ...

Навярно Господ е щастлив.
Блазе му.
Там, в Рая сигурно е хубаво.
Но тук
Небето от беззвездие ...

на една греда съм
от известно време
между къщите
запарвам мате
и гледам да не си ожуля бедрата ...

БЕЗ СМЯХ
Не тъгувам
и не плача,
но не се и смея.
Вегетирам ...

Моите деца добри
Моите деца добри,
нагиздени като балерини,
прибраха се в зори,
сякаш слезли от витрини. ...

Всеки нов ден аз виждам... Старата Картина

08.09.2008
Ще ти пратя писмо в бутилка,
и дано то пристигне при теб
по- доре късно, отколкото никога
и дори да премине океани от лед. ...

Исках да напиша
стих за теб...
Но ме задушава
мирисът на нафталин.
... ...

Очакваш ли ме?... Вечна е душата ми,
от теб измислена, във външността се скривам,
преливаща от полетите изумрудени,
не те докосвам... само те рисувам.
Усещаш ли ме?... Капката роса съм, ...

По алеите слънцето пробягва
със своите есенни лъчи.
Момиче нежно там лови ги
и ги вплита в своите коси.
То отмерва влюбеното време, ...

Не съм ти казвала за другата -
онази, дето в мен се е смълчала,
не я научих да прощава -
душата ù е почерняла.
Да те обича, дваж - да мрази, ...

В главата ми пулсират ноти -
тъжна песен, стих небрежен,
тътен от стихийни бури,
Вятър във пустиня, осиротели думи.
Гласове раздират мрака. ...