И пак имах нещастието
да се озова до човека,
който не млъква.
Той знае
ВСИЧКО ...

Не можах...
Не можах да приличам на другата -
обичана, желана, сънувана...
Не можах да бъда съпругата,
която си запланувал!... ...

Те пищят още
Отпечатани на стената ми
Парченца изкуство
Мъртви като въглени
И студени като чувства ...

И тази нощ съм неприлично разюздана,
и тази нощ събирам похотта.
Вземете съвестта ми - тя е рана,
не искам да съм повече добра.
Ще взема за сърцето си забрава - ...

Една земя. Един народ. Родина.
Родопски гайди. Слънце. Свобода.
История и тягостни години.
Ухание. Простор и синева.
Села. Достойнство. Памет. Труд и хора. ...

Ти завръщаш се при мен
с вдигната глава и влюбени очи,
ръцете силни протегнал,
а душата горда все така мълчи!
Покорна съм пред ласките, ...

Тук ли си? Не те усещам...
Просъницата ми отново те рисува,
а дланите ми търсят твоите да се сплетат.
Каза ли довиждане? Не чух...
С думи не обичаш да боравиш, ...

Нека ви разкажа аз история една,
която както много други свързана е с любовта.
Любов, свързваща едно момче с едно момиче.
И двамата бяха толкова щастливи, че
намерили са се те от толкова малки ...

Пак сме аз и ти, този вечен парад на суетата. Слънчевите лъчи преминават през прозореца, пречупени през призма и сякаш изписват малка дъга над смутените ни лица. Красив пролетен ден, птичките пеят над току-що раззеленилите се дървета. Отново седим един срещу друг, както си казахме - за последно. Циг ...

Ти всяка нощ в съня ми идваш
и моля те до мен да постоиш.
И пред сълзите ми дори не мигваш,
а сутрин в сянката ми се топиш!
И ден след ден самотна скитам, ...

Аз съм стара, невъзможна къща...
Посрещам и изпращам Гости...
През прозореца, нощем отворен, светулки забързани влизат... и стихват...
Откакто се помня - научих се - Не забравяй... МОстове...-
дори да бъдат тънки - като паяжини... ...

Историята мълчи за имената,
споменава само делата!
Всичко, което е било извършено
и онова - останалото недовършено!
Годината бе... Не, тя е без значение, ...

>>>> Хей, приятелю!
>>>> Помниш ли
>>>> как се скитахме
>>>> привечер из смълчания град?
>>>> Или спорехме. ...

Душата ми е пълна с твои мисли.
На тебе заприличах.
Безпределно...
Унифицирахме се...
Погледни - ...

За мен
най-красивото нещо на света,
е дъждът
с тихичкото ръмене,
или с тътена, свалящ ме на колене. ...

Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото, ...

В съзвездието Риби погледни!
Още една звезда е изгряла!
Като ябълка зряла зове: - Откъсни!
На твоята нежност бих се отдала!
-Къде да погледна? - учудено питам. ...

Отново само думи
От нечий ум и в нечии уста
От нечий сложен шум
В прегръдка от ухилена и празна самота
Отново само жест ...

Прегръщаш ме, за да ме предпазиш за пореден път от този студ. Прегръщаш ме и дали какво си мислиш? Виждам и усещам - приятно ти е с мен, но защо се ти страхуваш да се откриеш ти пред мене? Срам те е да ме целунеш и всеки път ме гледаш жадно. Страх ме е и мене, и аз те гледам само... безмълвна... все ...

Мълчо, престани!
Мълчо си гълчи.
Мълчо бе, млъкни!
Мълчо не мълчи.
Шари със очи, ...

Kакво, ако не мога да заспя и цяла нощ преследваш ме в съня? Ще успея ли да те достигна? Ти оставаш на края на света и само в мислите ми съществуваш. Вярвах толкова силно в теб, че ме обичаш. Нали така казваше? И имах хиляди причини да смятам, че ме лъжеш, защото думите ти бяха абсурдни, но аз реших ...

Беше хладна, приказно красива пролетна вечер. Намирахме се в "Арт" клуб гр. Попово. Разговарях с момичето, което събуди душата ми от дълъг сън. Всеки споделяше своите мечти и амбиции. Опознавах я с всеки изминал миг, поглеждах в очите и и дълбоко в себе си знаех, че този път, когато дойде моментът т ...

Ех, да можех да съм нимфа, безплътна, мокра от водата, щях да изкуша аз принц веднага. Ех, да бях и фея макар, с малолетен Питър Пан се бих снабдила. Ако бях Шехерезада, арабски принц щях да омотая с приказки вълшебни. И последно приказна хетера ако бях, на пълководец славен сърцето щях да сломя. Об ...

Сълзи с усмивка скриваш
моите чувства да поемеш,
какво е в душата ми - разбираш
и бързаш ръка да протегнеш.
В тежкото ежедневие ...

Последен залез
Слънцето залязва.
Земята покри се в мрачната постеля.
Лъчи последни си показва.
Самотата искам да намеря. ...

Не казвай "обичам те" - не смей,
не ме познаваш - аз не съм добра,
не съм което си мечтал - недей.
Аз съм истинската самота.
Не казвай "обичам те" - не смей, ...

Вятърът тихо ми шепне:
"Заспивай, малко нервно бебе"
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...

мама когато започне да боядисва
взима валяка и боята и всичко
около нея е изцапано с боя
дори и мама е изцапана
и когато изцапа с боя пода ...

На ръце те държа.
Увивам се като дъга.
Топя се в тебе.
Римувам те с патенце.
Клатя се като каручка. ...