Изгубени в Рая ли? Че може ли човек да се загуби в Рая? Като отбележим, че не вярвам в него и все пак, дали може? Дали можем да се изгубим някъде там, из чудните дебри на безкрайното щастие? Или някъде отвъд? Дали и щастието си няма граница и прекрачим ли я, отиваме в небитието? А?
Дали всъщност мож ...
Аз ли трябва да…
Аз ли трябва да бъда сянка?…
Аз ли трябва да срадам за чуждите грешки?…
Аз ли трябва да обичам истински?…
Аз ли искам твърде много от хората или те от мене??? ...
Пясъка така студен е,
луната силно свети.
Морето тихо чува се в тишината,
а аз стоя сама, вгледала се поредната падаща звезда!
Наслаждавам се на тишината до мига, ...
Последният трамвай в нощта се вряза
и грозно впи ръждивите си зъби
в лицето й. Студени от омраза
седалки сто, като отровни гъби
в душата ми проникват и поникват. ...
Дано щастлив си в своя свят далечен.
Аз със спомена за тебе ще остана.
Но споменът за теб ще бъде вечен
и вечна ще е всяка моя рана...
В ръцете ти насън тихо ще заспивам, ...
Нежна музика във мен звучи.
Оглеждам се отново, но къде си ти?
Тъжен спомен в мен навява.
В стаята сме аз и две разплакани очи.
Беше ми опора и любов. ...
Such a perfect day
„Добро утро, пиянице" - зове Нада Топджагич, будейки ме в 07:05 сутринта, като апотеоз на поредната ми постапокалиптична, изпълнена с мирис на спарен въздух и цигари, разбити илюзии и пропилени възможности, вечер. Още една загубена вечер, белязана от безмислените бъртвежи на едни ...
Помъчи се във мрачното да гледаш -
затуй от светлото боляха те очите.
Кожата по устните ти - бледа,
сълзите ти - звездни сталагмити.
А помисли ли за страдащите чувства? ...
Загледах се с омаяни очи
в една картина - странно бе позната.
Опитах да потъна, доближих,
но... рамка я делеше от стената.
Погледнах към сияйното небе, ...
Харесва ли ти, когато те карам
да се чувстваш безполезен?
Знаеш, че сама мога да се справя.
Няма нищо, което да ми се изпречи на пътя.
Не ме е грижа за тълпата, ...
От всички криеше, че ме обичаш.
От всички - повече от себе си...
За теб е страшно да си хрисим,
за теб е болно да си нечий.
Залъга се със тихи утрини, ...
Walk the streets of Japan
Тихо лягаш до мен...
Поставяш ръка на гърдите ми...
Пръстите ти нежно рисуват... красота.
Аз мълча и затварям очите си... ...
Когато си тъжен и с празна душа,
когато се чувстваш дори изоставен -
трудно успяваш да победиш ти света
и още по-трудно оставаш изправен.
Не виждаш нищо, когато си сляп, ...
Напиши за мене, поете,
най хубавия си, най-нежният стих,
за раната, отворена в сърцето,
за любовта, която не открих.
Нарисувай, художнико, очите ми - ...