Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386K results
Покосена невинност
🇧🇬
„Все още си спомням света през очите на дете.
И бавно тези чувства бяха помрачени от това, което знам сега.
Къде е отишло сърцето ми?
Заловено в очите на непознат...
О, аз... аз искам да се върна... ...
Летя
Летя! Умора ме целува по челото!
Летя! Сънят ми чука по стъклото!
Летя! Зениците се пръскат на частици!
Летя! А пръстите превръщат се във птици! ...
О, народе мой, защо не се опомниш?
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш? ...
Съдбата закриля смелите
Не сте ли забелязали как някои хора просто нямат късмет? Как всеки ден затъват все повече и повече в работата, в ежедневието, в живота? Може би някои от тези хора просто нямат късмет, може би има нещо, което ги „спъва" в развитието им като личности или пък просто им се е случ ...
Седя отново в стая тясна и взирам се във мрака. Да, аз бях виновна, че те загубих, бях виновна, че не се смеем заедно. Седя сама и прегръщам миналото, отдавам се на спомени. Колко весели бяха миговете ни заедно. Дрънчаха чаши, чуваше се смях и шеги звучаха в глъчката. И всички бяхме тъй щастливи и б ...
Най-напред баба Пена го забелязала като преминал в полунощ по чукарите, а после и други бабички потвърдиха събитието понеже бабичките вечер не могат да спят и гледат през прозореца кой минава, макар че никой не минава. Селяните дори чули тропот от копита и грухтене, а някакви сенки прескачали през о ...
Случвало ли ви се е някога да сте пред заплата и да останете без пари? Не?! А случвало ли ви се е всичко да ви върви наопаки? И това не?! А... да ви иде да зарежете всичко и всички и да ви се прииска да избягате на края на света? Струвало ли ви се е, че никой не ви обича и не ви разбира?
Абе какви х ...
По залез е трудно да помниш дъха на зората,
денят щом загърби и тебе, и целия свят.
Когато нощта по ранената гръд на земята
приспива и сетния спомен за утринен хлад.
Накрая е трудно да искаш да помниш началото, ...
Щастлива съм, че моя дом избрахте,
и свихте тука своето гнездо -
две гълъбчета всеки ден огласят
със песните си нашия балкон.
Със жълто пухче бяха те обвити, ...
Мракът настъпва стъпка по стъпка,
тъмнината обгръща света,
гарвани пеят последната си песен,
а човечеството пропада...
Труповете в гроба се обръщат зловещо, ...
Здравей, Любов, без теб не мога.
Чист си като СВЕТЪЛ храм.
Ласкаеш. Опияняваш като дрога
и излизаш непокварен пак от там.
Да целуваш устните ми как умееш... ...
Съвсем случайно срещнах любовта си...
на едно паве, на тротоара...
Гледах, на очите си не вярвах,
сънувах ли?... Запалих си цигара...
В мечтите същата любов блестеше... ...
Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен. ...
Посветено на vanesa_crazy
Родила съм се в твоите очи -
не можеш да отричаш очевидното.
Когато ме поглеждаш и мълчиш,
до болка в мен подсилваш любопитството. ...
Убийството на червената рокля…
Застанала пред теб с ухание на рози,
фина, нежна… с онази червена рокля…
Изпила няколко чаши “щастливи дози”,
Красива само... за теб… ...
СРЕДНОЩНО
Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?! ...
1. Буря в чаша морска вода
Сякаш Дяволът отвори онази нощ очите ми. След толкова нощи на непробуден и дълбок сън, отворих очи, стреснато и необяснимо точно тогава. А може би ако се бе случило коя да е от онези летни нощи на морето, пак щях да разбера горчивата истина за собствения си брак. И по-точн ...
Σ' αγαπάω όσο ποτέ
Ήρθες τη στιγμή που το μυαλό μου γύριζε σε σένα
τα 'λεγα ξανά στον εαυτό μου τα 'βαζα με μένα
σ' άφησα να φύγεις κι έγινα σαν ήλιος που 'χει δύσει
κι ήρθες πάλι απόψε πλάι μου κι όλα τα 'χεις σβήσει ...