В безмилостно безвремие живеем,
безкрайно обезверени, обезкървени;
влачим кръста си по пътя,
гневим се, че и ние ще изтлеем.
Сърдим се, че кръстът ни е тежък, ...

Секс, лъжи, дрога и пари
Във вечна битка сме аз и ти,
битка с времето - за нашите мечти,
битка за всичко на света,
излишна остана само любовта... ...

Прекършената ми душа
И душата ми пълзеше в свойта клетка,
без сила да издигне пак глава,
а спираше я само таз решетка
към така бленуваната свобода. ...

Поредна сутрин,
надежда и желание.
Пореден провал...
Нима не го очакваше?
Денят не си личи по заранта?! ...

И какво от това,
че бях там -
в ямата,
при Траяновите уши.
Бях чувала и преди ...

"Обичам те" не каза а извика силно
без глас със думи от сърце ли питам...
а моето сърце потрепна затрепери
ослуша се унесено се притаи до запетая...
поглежда крадешком към теб ли ...

изгубих в диалога със себе си
когато се хванах тихо да светя
до един недораснал четвъртък
при някакво тихо безвремие
а на белия лист вече пишеше ...

През манастирските поляни диви
простря сърцето си игриво.
Посочи му пътека свята
и го отпрати през гората.
Сърцето тръгна в своя друм незнаен, ...

КАК БИ ИЗГЛЕЖДАЛ ЕДИН СВЯТ БЕЗ НАСИЛИЕ?
Днес насилието е навсякъде около нас. То не се измерва само с войните, терора и боевете, но и с думите и критиките, които изричаме, за да обидим някого. Хората приемат насилието за начин да покажат силата и властта си или да докажат, че са прави. Но те не осъз ...

Много, много отдавна,
когато бях още дете,
исках да съм Василиса прекрасна.
И често, вместо мащехата на Снежанка,
заставах пред едно старо огледало ...

Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...

"Страхувам се, че ще почнат
да ни одумват, да ни свързват
с Орфей и Евридика."
(от писмо)
Ще избягам от тебе, Певецо. ...

Плачът на цигулката
http://www.vbox7.com/play:b8637d0d
Засвирù тъжна мелодия,
цигуларю.
С тънък лъч светлина ...

- Практикуването на Бойното изкуство е доброволно, всеки сам за себе си избира дали, кога, как и колко да се занимава с тази дисциплина.
Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на та ...

Не ме убивайте!
Не ме взимайте!
Не искам да живея в клетка,
като затворник с усмирителна жилетка!
Не искам да подавам глава ...

I'm lying alone with my head on the phone
Thinking of you till it hurts
I know you hurt too but what else can we do
Tormented and torn apart
I wish I could carry your smile in my heart ...

Enigma - Seven Lives
Traces, many faces.
Lost in the maze of time.
Blinded by the darkness.
That's the start of the seven lives. ...

Не те обичам.
Отдавна не обичам
и тягостно е времето
до теб...
Не ме задържай! ...

Искам да живея... с тебе,
като всички земни твари,
светло денем, нощем звездно,
в денонощна, свята литургия...
Да не съм като в аквариум, ...

Есен
Листа във шарена стихия
се вихрят в кръг, във хор,
листа във шарена носия
посипват селския стобор!... ...

>> утринна слана
>>
>> птици напускат гнезда
>>
>> повяхват мечти

Ще си тръгне след миг,
както беше дошла;
най-внезапно.
В дъждовната пазва
не разбрах, може би, ...

Нови дни, нови надежди,
нови мечти...
страховете стари.
Кой си ти?
Пак идваш да ме караш да страдам, ...

Огромни фасади. Вървяхме под тях и говорехме.
Аз оглеждах замрелия каменен град,
запечатан в лицата на хората.
Тела.
Когато две тела са напълно достатъчни. ...

Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...

Песен любовна изпей ми,
дето топли душата!
Допиши ми стиха!
Очите ти нека да светят!
Посрещаме утрото. ...

Изчетох толкова лудостни химери
за любовта, страстта без нарицания.
Но отговор сърце ми не намери -
а дирих го в милиони отрицания.
Оставих се да бъда кротък, благ ...

Ще те откривам
и преоткривам далече напред...
Ще вървим през гората
на нашите сплетени пръсти -
и компас ще ми бъде твоята радост ...

Точно, когато нервните ми изблици дращят с нокти по измършавялата кожа и с последни сили се опитват да ме предупредят за предстоящия рев на ранено, който се събужда в душата ми... се опитвам да задуша „крехките", според ума ми, контракции... и тълкувам болката в ушите като простуда, а не като крясъц ...

Есента събира мъката си във листо,
рисува я със златно и червено...
А с него кипри се само дърво -
окапаха и плодовете му без време...
Как никой не посмя да му разкаже, ...

Погледите ни… за първи път един срещу друг. За първи път толкова сигурни, толкова замечтани. Този път няма и следа от пренебрежение, породено от ревност. Нито диря от срам и несигурност. Просто толкова влюбени погледи, които казват повече и от думите. Отново този вик на сърцето ми “ИСКАМ ТЕ”. Чудя с ...

>>>> Заключени
>>>> във сивата си сигурност,
>>>> между изронените й стени,
>>>> се реят бледи отражения.
>>>> Напукани от празнота. ...