Потопих се във Вселена
чувствам се щастливо обременена.
Неочаквано изпаднах в безтегловност
опияниението го усещам със тревожност.
Енергията ми иска в тази вечност да се рее ...

5323 г. след края на Войната на боговете,
Крепостта Мурдюн, Република Мумурия, планетата Шир/Геникшля
Делеара развеждаше Базил из библиотеката на крепостта Мурдюн. Този град се намираше върху непревземаемо плато на източната граница на Мумурия с държавата Земела, която беше на нашите. А нашите бяха ...

И болката ще отмине,
и цветовете ще си върнат цвета.
И горчивината ще си отиде,
и мрака ще го освети слънцето.
И студът ще си замине, ...

Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...

Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик, първоначално се наричаше „Немска езикова гимназия Бертолт Брехт“. До 1976г. занятията се провеждаха в сградата на начално училище „Отец Паисий“ - така наречената „Стара немска гимназия“. След това, а и понастоящем - в новата сграда, и с настоящото си ...

,,Няма
нужда никой
от похвали." - чу
се от небесните скрижали...

Сряда ¤ последната от август... 🍀🍃🍂🍁
В тая сряда осъзнавам, че август утре ще си отиде, есента скоро ще пристигне.
В тая сряда много още е лятна температурата,
ама усеща се и на есента привкуса.
В тая сряда много топло е на слънце, ...

Тази сутрин вулканът край града избухна със страшен взрив. Земята се посипа с пепел и слънцето изчезна зад плътни облаци. Реката бързо потъмнява и лава изпече земята.
Писъците дойдоха почти едновременно. Без да се бавят, хората нарамиха каквато покъщнина и ценности можаха да вземат със себе си и нап ...

СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...

Болката силно ме терзае,
роми убиха невинен човек!
Властта за правдата нехае,
затуй срещу злото няма лек!
О, политици, вие не си затваряйте очите, ...

Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...

Говорих днес - с един путинофил,
в Русия що не ходи да живее,
нали - почти от век е… русофил,
и всичко руско тачи и милее!
Попитах го - защо не е в Москва ...

Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...

Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа, ...

Не си го представях така,
Убива ме тази тъга.
Хванати бяхме за ръце,
а сега не изгрява в душата ми слънце.
Любовта ни голяма, ...

Главата я късаше от болка. Усещаше пулса в слепоочията си като неспирен цикъл от тътени, и ни в клин, ни в ръкав, си припомни как на сватбата на братовчедка й пишлемето на тъпанаря думкаше в екстаз с всичка сила тъпана в почивката на оркестъра. Така яко се беше нашила с шотове снощи, че можеше да за ...

НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...

Съсредоточавам се на една държава, току-що навършила 32 години, с претенции, че е на век. Но затова пък със самочувствието, че хората в нея са потомци на създателите на цивилизацията, изкопали Черно море, а с пръстта трупнали Карпатите, после благородно дали на човечеството Иисус /да, да – техни „уч ...

НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума. ...

Глава 29
Койчо видя как Краз се свлече във водата. Това го порази. Той никога не бе си представил, че някой може да повали ведмаг с каквато и да е магия. Меридияна когато видя Краз как пада във водата не чака дълго. Съблече се и скочи. Водата беше приятна и нежния хлад галеше голото и тяло. Но колко ...

Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...

По-тъжен съм от краставо магаре,
което няма где да се почеше.
Утеха търся в вечните цигари
и със това на себе си съм смешен.
Отдавна толкова не е боляло, ...

Десети ден лежа в стая, която прилича на къс и тесен коридор. Две легла с един метър между тях. На другото легло е някакъв темерут, който за цялото време само на визитация, каза два пъти „Да“ и един път „Не“ през останалите дни гледаше тавана с празен поглед. Не, че много се оплаквам, но докато му с ...

В гърдите й напираше писък, но сякаш някой бе изтеглил всичкия въздух и тя не можеше да си поеме дъх. По периферията на зрението й започна да пулсира леден мрак, който се вклини в плътта й, направи крайниците й тежки и студени.
Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха едновр ...

Ти си като изгрева, чаках до сутринта.
Ти си лекарството за всяко страдание,
ела, без да питаш.
Изгорях с погледа ти, какво е това?
Взе ума ми, с тези очи. ...

- Извинете, Марлоу може ли да излезе да си поиграем?
- Съжалявам, но тя не се чувства много добре днес и ще си остане вкъщи.
*
- Извинете,че пак Ви безпокоя, но изпекох на Марлоу бисквити. Тя оздравява ли?
- Съжалявам, но тя не може да види никого, обаче се чувства много по-добре. Ще я зарадвам с би ...

Бог е в погледа ти, когато ме погледнеш,
в сърцето ти живеят благородство и благодат.
Думата любов, изпълнена е със смисъл вече,
сърцето ми, чува зова на твоето сърце.
И така без да са ни нужни думи, казваме си всичко, ...

Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан ...

Първата буква
от името ми
е съгласна
на всичко
с теб.

Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чу ...

Всичко ми напомня за теб
и тихия есенен дъжд ,
който бавно се стича по стъклата .
И буйният вятър ,
който помита пожълтелите листа ...

Обичам морето безумно
и стария пристан на кея.
Обичам го бурно и шумно,
притихнала в тиха алея.
Обичам вълните пенливи, ...