Събуждаш се сутрин…
поглеждаш през прозореца…
отново виждаш мрачното сиво небе.
Вятър духа пожълтелите есенни листа
в самотното и изоставено от много хора селце...! ...
Тихо и бавно смрачава се навън,
а аз копнея да те видя в моя сън,
поне с малко чувство там да ме целунеш
и със твое желание ти да ме прегърнеш.
Усещам, че се отдалечаваш вече ти ...
Всяка вечер, когато си лягам,
същността ми дели се на две
и започват да спорят във мрака
една зряла жена и наивно хлапе.
„Забрави го, той е далече”- ...
Ще ти изпратя слънчева усмивка
по кораба отплуващ от брега
и сладка непресъхваща целувка,
която да те топли през нощта.
Ще ти изпратя сладостна въздишка ...
Ще падаш от очите ми и ще крещиш,
а аз на литър за стотинка ще те разпродавам,
че нищо не си струвал, нищо не си бил
и много време съм изгубила да се надявам.
Да си мисля, че ти си точно този, ...
Аз идвам... с коси като есен...
Твойто злато във чужди ръце...
На средата на заглъхнала песен...
Октомври настръхнал ще спре...
Тук съм застанала, до зрелия кестен... ...
Когато сутрин до теб се събудя,
не ставай, преди да откриеш зората
в очите ми светли, от теб озарени.
Огледай се в тез езера кехлибарени,
отпий от топлината им мека, ...
В очите ти често се вглеждам замислен,
те никога нищо не казват... мълчат,
под тях много често виждам усмивка,
и сълзи родени във тихия мрак.
Мъртви са, чисти, невинност сама, ...
В гората ветрецът довея покой,
през вейките лунният диск се провря.
Пред мене застана, приятелю мой,
и пулсът ми в кротко очакване спря.
Протягам ръка и ти сядаш до мен, ...
Да те излъжа? Или да те обичам?
Най-хубаво е - двете във едно.
В един измислен свят на теб се обричам,
а в този ще бъда едно кошмарно зло.
Моля те, и ти нещо излъжи ме! ...
Дали си слънце? Или луна си, която в очите ми залязва... И се слива... с нощната тъма, в която сама съм и мисля за теб... Дали си слънце? Или вечерница си, която на луната е приятел, и залязваш с нея, за да се преродиш и сутрин с ново име... ден след ден... Дали си слънце? Или вода си, която по мене ...