Щастие - колко много надежда, очакване и стремеж има в тази дума!
Пътувайки в собствените си спомени и в годините назад си спомням колко различни нюанси съм влагала в това понятие... И годините отмиват старите мечти, заличават ги от съзнанието както реката си проправя нови и нови пътища.
Всъщност Ф. ...

Сред хилядите други!
Открих те!
Отново!
Ти превръщаше дъжда
в звезден прах за мен... ...

тя имаше половината
от историята
нагънати на ветрило секунди
отворена кутия
с единици и нули ...

Влюбих се (и още влюбена съм) в тебе лудо.
Сякаш с мене стана чудо.
Не искам аз раздяла,
а да бъда с теб изцяло.
Не искам сълзи да проливам, ...

Обичай ме, когато друга ти очакваш
и знаеш, че съм някъде навън.
Обичай ме, когато падне мракът
и след това унесено насън.
Обичай ме, в минутите на близост ...

Докоснах те, за да те имам!
Но имах ли те, не разбрах?
Едва ли, щом във знойно лято
и жеравите бавно отлетяват,
като мъниста се изнизва ятото, ...

Тръгвай, щом решил си,
не ме поглеждай - НЕ.
Тръгвай, щом открил си
нови любовни светове.
Тръгвай, не мисли за мен, ...

Защо умира неразбрана и сама в нощта,
с усмивка и без сълзи,
болката ми от лъжата?
Дори отново да излъжеш ти
не мен ще ме боли - ...

(на съучениците с любов[1])
Времето мълчаливо е забивало зъби в лицата ви и следите му още личат. С костеливи пръсти е скубало косите ви. Трупало е килограми по тялото ви, още повече - върху паметта ви; толкова много, толкова много... С шкурка е остъргвало сърцето ви, за да премахне рецепторите му з ...

Mиранда паркира аеромобила на покрива на сградата, в която живееше и преди да влезе в нея погледна нагоре към небето. Измежду въздушните магистрали, разположени на няколко нива една над друга, то изглеждаше ясносиньо и чисто, осеяно само тук-таме с бели пухкави облачета. Аеромобилите препускаха по ш ...

Искам да съм... мастилница,
плисната неравнодушно от дъжда...
Искам да съм... звукосъчетание
на неизмерна бездна във нощта...
Искам да съм... преображение ...

Kое боли най-жестоко?
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш ...

аз стоя
на прага
на вашите болници
неосигурен
с изкормена душа ...

Колко много цветя, най-различни цветя!
Като в пламъци вазите лумват!
Сякаш и лятото, и пролетта
едновременно ни гостуват!
Обожатели - колко народ! ...

За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега.
Въпроси в минало нареждах,
а утре отговори ще чета.
Образ нужен,образ нежен ...

Нотите пронизаха последните въздишки,
в звуци на пиано се понесе светлината,
скъсаната риза, дрехите войнишки,
спомените струпах, пресни от войната.
Кървава целувка бузата усеща, ...

Искам да живея в свят,
в който няма злоба, завист и тъга...
Искам да изпитвам болка,
която не сломява моята душа...
Искам да почувствам сила, ...

Чувствителна, усмихната, нежна, романтична.
Може да изглеждам неприлична,
но не съм като останалите типична.
Сърце - разбито за пореден път,
но ще си остане моят кът. ...

(посветено на Германия и нейните жители)
Съжалявам, аз нямам тъй сини очи.
Не парадирам с косата си руса.
През лятото не нося сандали с шал.
По-скоро бих ходила боса. ...

Мълча си. Празно и студено
в очите ми дъжда вали,
от път сърцето уморено
за дълго в мене ще заспи;
и всичко ще превърна в спомен - ...

Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!
Говорят хората, не спират, а ти мълчиш; ...

Нямам муза
и е... нищо в душата ми,
и е тъмно в очите,
и са празни белите листове.
Колко каляски ...

Надеждата в очите
не можеш да откраднеш!
Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля, ...

Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА
Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше ...

Защо отново ми поиска телефона?
Защо? Нима изтрил си го преди?
Нима не стига, че от грамофона
онази неизпята песен все звучи.
Наизуст забравям нейните акорди ...

умирам
Анри
умирам
на снега
в кралството ...

Мечтите с теб сега са прах -
забити в мен като смола,
отново сам - полепнал в страх,
самотен кошер без пчела.
Дали бях сляп? Това не знам, ...

Дали тъгува тя за мен?
Какво ли прави в този ден?
Аз за нея мисля
и тъжа, и не спя,
защото тя не е тук ...

Прокарвах трепереща длан
по нечие горещо тяло.
В душата бушуваше плам,
а времето сякаш бе спряло!
С устни изучавах сладката кожа, ...

Нещо се промъкваше неусетно като крадец. Кожата на света изтъняваше, а отдолу прозираше разядената му плът. Все повече прах се натрупваше, все повече ръжда, все повече скръб. Слънцето печеше по-жарко от всякога, като художник, изгубил таланта си, който безцелно размазва огромни количества боя по пла ...

Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване! ...

Треперя силно, много ме е страх.
Треперя като лист през есента.
Представям си ответния замах,
разсичащ моята мечта.
Сгреших ли, че започнах първа? ...