Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386K results
Компас за щастие
🇧🇬
Ще счупя този мрак със трясък,
с ножове ще разрежа тежестта му...
Парчетата ще хвърля с ярост -
да чуя в най дълбокото как падат.
С годините зазидани мълчания ...
Искам да хапна сладолед с вкус на дъвка.
Да си избера най-шарения балон.
Да намеря най-плоското камъче за жабки в езеро.
Да поиграя федербал, да порисувам, да наредя един пъзел.
Да се разходя по брега на езерото, да покарам водно колело, ...
Не искам да си свалям розовите очила и рокерското яке
🇧🇬
"Не искам да си свалям розовите очила и рокерското яке! Те поддържат илюзиите ми все още живи. Какво съм аз без тях!?" - мислеше си Той -" Но всъщност никой не знае какво е той самият! Да, всеки има представа за себе, как ще постъпи при определени обстоятелства, но когато камбаната започне да бие, р ...
Резултатите от зрелостните изпити всяка година нарастват катастрофически нагоре…
хххх
Казано в нормално състояние.
Камала Харис, вицепрезидентка на Байдън: „Днес е за нас днес. Вчера беше за нас днес, но вчера. А утре ще стане за нас днес, но утре. Така че, преживейте днешното днес така, че идващото ...
Минавам си по позната улица. И изведнъж забелязвам нещо. Което е поне от двадесет години така, ама нали все забързани, все умислени…
Голяма кооперация, ребром към улицата. Зад нея в същата позиция е друга. Между тях има тридесет – четиридесет метра пространство, залято с асфалт.
И бариера, която пре ...
Стеснява се светът на всяка крачка
и пътят става труден, тъмен, тих.
Зад мен вини и болки се провлачват,
обиди, дето тъй и не простих.
Това е само моята пътека – ...
Рошава глава гребен не трябва и...
На глупав човек грешки не казвай ти...
На умния акъл не давай...
На слепия вяра не давай.
Не съди ако не искаш тебе да съдят. ...
Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.
Капела съм му купила, но той ...
Изправена си. Срещу мен. Така ли?
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина. ...
Есе по “Старецът и морето” или моят нов съвременен герой
Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,
че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се
от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, къд ...
Навън валеше. Влязох в някакво мрачно заведение. Беше полупразно. В ъгъла дремеше пияница, а на бара възрастен мъж се взираше в чаша пълна с мътна, зелена течност. Седнах до него.
Нямаше барман. Само няколко полупразни бутилки и една прокъсана кърпа.
- Тук на самообслужване ли е?
Старецът, дори не с ...
Ритмично почукване извади баба Илина от прегръдката на съня. „Чук, чук, чук“ и после отново. Сив гълъб кълвеше трохичките, които бяха останали на прозореца. Баба Илина отвори очи и се взря в белия таван. Слънчевите лъчи се процеждаха през дантелените пердета на прозореца и рисуваха чудни златни карт ...
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
Искам да споделя един момент,
да споделя едно преживяване,
да споделя една въздишка,
нещо красиво, нещо прекрасно,
нещо което ме накара да мисля за теб, ...
От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...
Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...
Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориент ...
Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
...
Мъничка съм, колкото тъгата,
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна. ...