Кажи ми "да", когато се събудя
с натежали от сън клепачи...
Кажи ми, че отново слънцето ще видя
и с дъжда отново ще плача.
Кажи ми "да", когато ти се иска да ме видиш, ...

Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...

Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват, ...

Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.
В хартийки си измерваме живота, ...

Смисъл
побягна смисъл във грешна посока
и без умисъл се гмурна в море
там среща го блъсна
и смени той посока ...

>>>>> под песъчинки слънце
>>>>> и шепот раковинен
>>>>> на дъното на сака
>>>>> във мидичка царица
>>>>> проблесна ...

Не питам.
И не искам и да знам!...
Не казвай!
Аз не мога да направя нищо!
Нямам нищо вече да ти дам... ...

Сега стоя пред прага на годините
и трябва още една да преброя,
но откакто ги видях - очите ти, любимите,
започнах отначало да броя.
Защото аз родих се във мечтите ти, ...

А грее тъжно пак луната
и пръска блясък и тъга навред.
Светът потънал в лунната позлата,
а все така тягостно скован в кубче лед.
И слънцето изгрява денем - ...

Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...

Изгубена в гласа ти
и във времето,
една секунда
тъжно се отронва
и идва друга, ...

Неспособен си да лъжеш, мили.
Но да се самозалъгваш, знам, умееш!
Нима така намираш сили
на инат любовта си да пилееш?
В заблуда смяташ, че живял си. ...

Прости ми ти
Помниш ли как ме прегръщаше
с твоите силни ръце?
Помниш ли как с любов ме обгръщаше
и колко нежно докосваше мойто лице? ...

Листа празни и ужасни,
листа тъй тайни и кошмарни;
листа - листата на живота наш,
листа - най-големият ни враг!
Един враг с лица много, ...

Любовта е доста странна. Вече съм сигурен, че тя може всичко. Може да те накара да страдаш, може да те накара да си щастлив, а може и да развали приятелство. Защо трябва да се водим по акъла на тази мръсница. Кажете ми, това не са ли курвенски номера. Точно така правят проститутките, те те карат да ...

М оже би...
Може би с тебе бях истинска,
може би с теб бях щастлива!
Може би...
Но когато си тръгна ти ...

Песента е написана на 21.10.1986г., без да има някакъв конкретен подтик. Измислих първо мелодията, която си е тъжна, затова и текстът е подобен...
Записана е в домашни условия.

Дори не трогнах се, че си със нея.
За тебе вече не копнея.
Раните си аз затворих
и повече за нас не проговорих.
Но ти си толкова различен. ...

Внезапно...
Болка...
И пуста душа.
Писък резна небето.
Заваля...

Ако беше сълза в очите ми, нямаше да плача никога повече, за да не те изгубя.
Нали съм силна жена, ще се оправя.
Когато се запознахме... Ти се появи така внезапно в моя живот. Вече бях престанала да чакам любовта. Тази, за която бях мечтала, за която бях чела и изведнъж...
Ти ме покани на... Не, не ...

Нощта се спуска,
изгряват и звездите,
вятърът около мен препуска,
бавно стичат се сълзите.
Вървя, но без да знам къде отивам. ...

Каменоломно се трошех,
съзаклятнически,
задъхвайки се в злъч.
Задълбах кората
в съвършенство, ...

Скрий ме в твоите очи,
завий ме в лепкава мъгла...
Аз зная колко много те боли
и как съдбата ни излъга!
Твоят път осеян е с бодли, ...

Сърцето ми - окъсано въже
и тялото от ласки уморено,
утеха търси в чуждите ръце,
а все така остава наранено.
Как своят път без теб да продължа? ...

Не мога да избягам от този ад. Толкова пъти опитах. Не мога да се контролирам. Трудно е, когато ги видя, да запазя спокойствие. Сякаш виждам ярката бледожълта пълна луна да грее високо в черното пространство и искам да завия.
Всеки има тъмно кътче вътре в себе си, където спотайва своите мрачни мисли ...

Защо, защо не мога аз сърцето си на камък да направя, за да спре да ме боли?... Защо не мога да забравя облика на твоето лице?... Силна ли съм вече аз, не зная. Трудно е да се боря за мечти, разбити от едно погубено сърце...

ЗА ТЕБЕ БЯХ СТИХ НА НЕИЗПЯТА ПЕСЕН,
ОТВОРЕНА КНИГА С ЦВЕТНИ ЛИСТА,
ПОЛЪХ НЕЖЕН НА МАЙСКА ГРАДИНА,
ЗА ТЕБЕ БЯХ ВЪЛШЕБНИ ЦВЕТЯ.
БЯХ БУЙНА ПЕНЛИВА РЕКА, ...