Мен не гледай, майко, че линея,
ден загубих, слънце се не върна,
мой да беше, щях да руменея,
път замина и се не завърна.
Тайна крия долу до сърцето, ...

"Живот" - така ли да го нарека?
- Мечти заринати, сълзи горещи,
събрани в призрачна река
от мъртви спомени зловещи.
Сърце, съсипано от скръб, ...

Изведнъж той я напръска с вода и стана много весело. Тя подскочи и започнаха да се гонят. Сега тя на свой ред го напръска. Гониха се докато се изморят и продължаваха да се смеят. Бяха целите мокри. Под мократа и блузата бяха набъбнали зърната на моминските и гърди. Накрая той я хвана, прекара ръка п ...

Façade
There's a face that we wear
In the cold light of day -
It's society's mask,
It's society's way, ...

Αν είσαι όνειρο που σβήνει την αυγή
ας ήταν να χαράξει, Θεέ μου
Αν είσαι δρόμος, στον γκρεμό που οδηγεί
να μη σε γνώριζα ποτέ μου
Μα αν είσαι η αγάπη που περίμενα να 'ρθει ...

You're not shy, you get around
You wanna fly, don't want your feet on the ground
You stay up, you won't come down
You wanna live, you wanna move to the sound
Got fire, in your veins, burnin' hot, but you don't feel the pain ...

Опърлени пеперудени криле
от кладата на изгорени клони,
и стапят се две по две,
и сълзи от радост се ронят.
Нека бъде триумф на думите, ...

Бавно приближавам се към теб
и в мислите си аз те управлявам.
Знам, пързалям се по тънък лед,
но няма ли те, тъй и иначе пропадам.
Все по-близо съм до теб ...

Честит ти ден
От слънцето
вземи си топлина.
От вятъра -
дъха на пролет. ...

РЕЗБОВАН ДЪБ
Под ударите на длето
на майстора-съдба,
къс жилаво дърво
превръща се в култура ...

Изкуството събрали сме в чиниите,
задУшено в сладникав собствен сос
и дружно си разискваме бакиите,
навирили егофренично дълъг нос...
Залъгваме се, че сме си "във нормата" - ...

В живота ми навлезе някак си потайно.
И как?! Завладя ме, но с какво?!
Чаровен си, признавам, че е вярно,
но кажи, това ли беше всичко?
И нежен си, и мил, и всеотдаен, ...

Миличка, напук на мен
си решила, че ти трябва тен.
Слънцето пече със страшна жар,
получаваш нужния загар.
Ти добиваш бронзов цвят, ...

Купете си звънче
( откъс от новела )
...............
- Ангеле, Ангеле, не те ли е страх да ходиш из гората? - прошепна бързо нечий глас в ухото му и Ангел Пирев стреснато надигна глава.
Горе от върховете лъхна вятър и въглените премигнаха в полуизгасналия огън. Без да ще беше задрямал и небето просв ...

Обичам те, когато те няма,
когато мрак е без твойте очи,
когато въздух в гърдите ми няма,
когато капят от болка сълзи!
Моят стих е за тебе, любими, ...

Толкоз тихо е, че чувам
ударите на сърцето...
Те, навярно, в мене будят
усета за Битието,
вярата, че още дишам, ...

... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и т ...

Повтаряй ме в слънчеви дни и в лунни нощи,
като нежен, поетичен свитък ме запечатвай
с целувка безкрайна и страст нестихваща
на любовната клада, двама ни изгаряй!
Желана, докосваща болка, не затихвай, ...

Животът не даде ми нищо безплатно -
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа, не исках и помощ - ...

Усещане за лекота и слабост,
вцепенена гледам те от там
и размеквам се от твойта благост -
просто снимка зад екран.
Нереален и застинал образ, ...

Говориш ми без рима,
без цензура дори...
В играта да се включа
приканваш ме с очи.
Що за думи? Що за провокация? ...

Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...

Изгубих те. И днес не мога
това във мен да си простя,
че имах теб - безкраен огън,
а днес ме топли мижава искра.
Това, че съм се примирила ...

Случка. Ден. Усмивка. Слънце. Вяра.
Очакване. Любов и самота.
Перон. Вагони. Влак. Семафор. Гара.
Копнеж. Сълзи. Надежда. Миг. Жена...
Прегръдка. Куфар. Обич. Дом. Пътека. ...

Всичко е както преди... зеленикаво,
ухаещо топло на горски синчец...
Дърветата вечни едва се поклащат
в червените храсти свири щурец!
Всичко е както преди... иронично, ...

Обличам роклята си от тъга,
тишината обгръща ме...
Самотата държи ме за ръка,
към страха отново връща ме...
Обърнах гръб на щастието ...

ГЛАВА ПЕТА
Другата рокля на Пепеляшка
и балът в Замъка с Трите Кули
Който си мисли, че един вълк и един човекоядец могат да ме откажат да търся Лазурния принц, значи още не ме познава. Само че пред мен отново стои същия проблем: балната рокля. Защото първата красива, паяшка рокля остана по трънките ...

> А как без теб аз нямам смисъл!
> И тъй самотна всеки ден...
> Защо е нужно да заспивам,
> за да те имам пак до мен?
> ...