Giannis Ploutarxos -Mono ego s‘agapao
Nihtose ke thelo
apopse thelo pali na se thimitho
monos ime kleo
ki eho toso anagki na se do ...

Хората са идентични
Дали с пари на заем или замъци безлични
Те са утопични
Безкористно вървят напред
И сеят смърт навред ...

Спомени
Тихи, умълчани и съвсем забравени
стояха спомените на тавана,
черно-бели снимки и сълзи сподавени,
малък дневник и година изживяна. ...

Лабиринт
Шепот на въздишка -
между отмерено
и стройно вдишване.
Онемяло отсъствие ...

Каквото ми поиска,
на длан ти го поднесох -
огърлица от крехки
предесенни цветя
и дреха от усмивки, ...

Само той ме разбира,
само той към мен път намира.
Само той ме кара да се смея,
с мисълта за него всичко мога да преодолея...
Той единствен радва очите ...

Забързана, с наивни стъпки
любовта ми се препъна
в безответност
и полетя във бездната...
Посрещнаха я ...

Колкото прашинка ми остана
от предишната жена.
Цялата съм разпиляна
да те търся по света.
Загубих си усмивката, ...

На моето пораснало момиче
Красива си във тази рокля-чудо,
изглеждаш толкова различна,
в косите ти днес пърхат пеперуди,
прическата ти е лирична. ...

А толкова е тихо във очите ми,
когато стъпките ти отшумяват,
тъгата ми отново се разплита
във гърлото... и ме ограбва.
И толкова боли на зазоряване, ...

A Whole New World
I can show you the world
Shining, shimmering, splendid
Tell me, princess, now when did
You last let your heart decide? ...

Любовта е като човешкия живот. Започва със зачатие и свършва със смърт. И също като живота е случайна смесица от ад и рай. Началото винаги е различно. Можеш да се влюбиш неочаквано – от непредпазливост, понякога – въпреки взетите мерки, а друг път - съвсем съзнателно. Всяка любов има свой зародишен ...

По есенните ми очи недей да пишеш,
вземи си пъстрите пиедестали,
след този взрив сама ще се събирам
и пак сама ще чистя калните ти стъпки.
Не ме залъгвай с триизмерни слънчогледи, ...

Крадец на щастливи мигове
В съня ти всяка нощ
ще се промъквам,
като крадец
на щастливи ...

До бяло искрена
Такава съм.
Невинна.
Плаха. Горда.
До бяло искрена. ...

Не ме кори, приятелю, прости ми
за туй, че те харесвам и желая,
но ти докосна струните раними
и възкреси душата да мечтае.
Прости за дръзката ми смелост, ...

някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...

Заведете ме на място, където аз да се пречистя.
Дайте ми подкрепа, попийте моите сълзи.
Душата ми е пъстра, само светли тонове,
вземете обогатете своите лични небосклонове.
Дайте ми обич и безгранична топлота ...

* * *
Провокирано от стиха на "Pobeditel" - "Кръстопът съм на безкрайни светове"
Нямам благодарност за живота си,
дарен ми е с любов, но без заслуги,
а любовта ме е закичила с хомота си, ...

Знаеш ли какво е да си ням,
глух, или сляп?!...
Не! Но знаеш що е ти да си пиян...
Може би животът ти е пропилян?!
Чудя се какво сънуват слепите ...

Как разбра, че е щастлива!?
Като дълбаеш в рани
с пръсти на художник?
Как разбра, че я уби!?
Когато я подмина като просяк, ...

>> ***
Кипърски момичета - красиви
наследнички на Афродита -
с бедра от мрамора по-гладки,
с очи подобни на маслинов лист ...

Къкту ма, Пенке, свинливо гледаш,
низнаш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.
Нидей ма, Герчо, мен атакува, ...

В гигантската месомелачка,
наречена живот...
По чудо оцеляваме...
Вегетарианец ли е Бог?
Братоубийствено се мачкаме ...

Силен шум... Непрестанен хаотичен шум.
В миг почти тишина,а после - после гръм.
Ето - отново падат няколко жертви клети.
В черното небе една птица няма - хвърчат
безброй огнени, унищожителни ракети. ...

Стоях пред огледалото с двете лица,
гледах, но виждах сенки на призраци,
чувах да бият две бързи сърца,
сърцата на безмълвните грешници!
Протягах ръка да докосна твоята, ...

Можеш ли богатство да предложиш
и какво ще бъде всъщност то?
Дали ще е горещо като пясък
или прекрасно като утринна роса?
Можеш ли да скочиш тъй високо, ...

Откакто ти се появи в живота ми,
разбрах какво е любовта.
Излекува спомените ми отровени
и вече знам - не съм сама.
С теб се чувствам преродена, ...

Приятелско въже
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...
Живееш с мъка ден за ден, ...

По-нежен от "Болеро" на Равел,
по-романтичен от Дон Кихот на Сервантес.
Мили мой, по път греховен си поел,
като герой си в "Ад" на Данте...
Страстен си като Казанова, ...

Завръщане
Ако ти стане мъчно някой ден за мен
и просто тъй поискаш да ме видиш,
ще дойда като вятъра студен!
Ще те прегърна и ще си отида! ...

Нека бъде споменът, чист - неопетнен.
Той от мъка гонен е,
забравян и възстановен.
Първата сълза бързо се стопява.
Втората сълза страх във мен навява. ...

Спирам се,
преди да те раня.
Прегръщам те,
когато отмалееш.
Поемам дъх, ...

Даже да остана вечно сам,
в облаци от прах да се превърна,
моята усмивка ще ти дам,
за да може своята да върнеш.
И дори да скитам във тъма. ...

Препъвам се в огнени залези -
не се научих по жарава да тичам.
Натрапчиви въглените - до алено,
изгарят на чувствата пръстите.
Няма време за недолюбени писъци, ...

Махнах всички огледала в къщи. Мразя ги, защото показват мен. Закрих всички прозорци с тъмни завеси, защото нощем се отразявам в тях. Не искам да виждам! Къде да се скрия? Но въпреки всичко, виждам по нещо от мен във всеки предмет. В разхвърляните листа – своята хаотичност, в тъмните багри на всичко ...

Музика, текст и аранжимент: Владимир Недев

Елена не вярваше на очите и ушите си. „Това ли щеше да бъде животът, който Славчо обещаваше да живеят?”. За четиридесет годишната жена имаше два пътя. Да остане отново сама и да се надява най-после да намери своята истинска половинка или да приеме тази реалност.
.....
Елена растеше буйна. На нейните ...