Отново идва пролет!
Ветровете
донасят дъх
на билки и на мъх,
и Слънцето - ...

Той няма да ви каже "Добър ден!",
не ще отрони нито дума
и може би не ще го и съзрете,
но той е тук,
добре го запомнете! ...

Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...

Някой бе отвързал Росинант.
През нощта естествено. По тъмно.
В празния и прашен стар сайвант
Дон Кихот стоеше като гръмнат.
Бе предаден. Нямаше вина. ...

Посята от зората,
с цветята съм родена.
Усещам аромата
на първа пролет в мене...
И птичи звън се плиска ...

Помня те. Не си мисли, че си забравен.
Спомените летни, те са тук.
Помня как те изоставих,
след което не остана дума, нито звук.
Аз зная, че сърцето ти гореше. ...

***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни? ...

Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.
Водата се превърна в огърлица ...

Усмивка, сияние -
докосна го слънцето.
В топлина, с обаяние
израсна цвете от зрънцето.
Докосване, очарование - ...

Нощта ли ти помага
или това, което те описа
в моята бездарност,
ще те направи в плен.
Дисекция. ...

Ще паднат сякаш счупени завесите,
откриващи поредния спектакъл,
ще блеснат уморените прожектори,
ревниво съхранили светлината.
И сцената забравена ще вдиша, ...

Със звездна пелерина
нощта прегръща слънцето.
Самотен слънчоглед...

Смирено онемявам пред овалите
на твоето лице. И Микеланджело
би те поставил гордо сред моделите...
И уж са други времето и хората,
а чувствата... Остават същи чувствата, ...

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете. ...

Не. Поспри, любов,
не си отивай, щастие,
обичам те - обичай ме.
Спри - не казвай не,
с устни красиви целувай ме. ...

Дявол с ангелско лице
Няма да говоря за сърцето си,
някога го имах...
Няма да говоря за тъгата си,
защото ме напусна тя... ...

ПРОМЯНА
Един слънчев лъч ме събуди случайно
и прекъсна щастливия сън.
Как до мене достигна, не зная?
Аз съм вътре, а той е отвън. ...

Не плача вече с нарисувания дъжд,
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих. ...

Ще облека вечерна рокля,
малко грим ще сложа -
да бъде истинско лицето.
Ще те целуна леко, нежно,
в зениците дълбоко ще погледна, ...

Пролет от роса обляна, в цветна премяна,
свито диша с гръд, от слънчеви лъчи огряна.
Търси да чуе прежния глас славеев
и любимо същество да притисне силно...
Пролет пристигна, дух гъделичка, ...

Шумовете от тракането на тъмничаря ме изтръгнаха от уютната прегръдка на съня. Отворих само леко очи, за да се огледам, без да правя много резки движения, защото не исках той да види, че съм станал. Останалите в клетката с мен правеха същото. Но знаех, че на него тези номера не минаваха. Трябваше да ...

Така ли все ще блъскаме рогата си
за всяка дума, казана накриво?
И затова ли след безброй предателства
аз дръзнах да вървя до теб щастлива?
Затуй ли слушах думи водопадни ...

Не стъпвай във следи от стъпки.
Те са извървяни.
Утъпкани пътеки не търси.
Прахът по тях със спомени застлан е.
Ще се препъваш в тях и ще боли. ...

Вървеше сред машини огромни
и изкопи дълбоки -
той - един самотник, търсещ
надежди за нови сили.
Гледаше тези машини ...

* * *
Съдът реши!
Оставаш при Мама...
И така, повярвай, най-добре е!
Защото обичта и е голяма ...

Женска ръка рисува красиви надежди,
жълтеят нарциси по зелени поля,
дървета усмихват се в цветни одежди,
вятърът носи добра новина;
с листата нови мечти се зараждат, ...

Очите ти
Очите твои, виждам ги в съня,
така обичани, така желани.
Те карат ме във плам да изгоря,
да вярвам, че света дори ще победя. ...

Балада. Посветена е на David Coverdale. Дойде си с името.

Миг или вечност...
Искам този миг да продължи вечно.
Но какво е вечност?
Измамно понятие.
Никой не знае... ...

Над малкото Бойково царство валеше дъжд и отмиваше мърсотията на отиващия си труженически делник. Светът се беше запътил за вкъщи, но всъщност не отиваше никъде, защото по тези ширини и часове улиците и булевардите се превръщаха в паркинги. Капките леко падаха върху предното стъкло на икаруса и се с ...

Всичко започна твърде бързо.
Като фурия навлезе в моя интериор.
Разбрах го, ала беше твърде късно,
сама си бях избрала новия гримьор.
Умалено до грахово зърно болеше, ...