Мисли
Мислите бягат...
И все ги догонвам…
Доколкото мога…
Сълзите не спират, ...

Не трябваше да се обръщам назад
и да посягам към тази врата -
зад нея се крие човек непознат,
който всъщност почти съм обичала.
Той стои там, прикрит от мъглата, ...

Орисана съм да те търсяв усмивките на много хора,орисана съм да прегърнанадеждата и да отворясърцето си и непреклонноза обичта си да се боря,дори когато отмалявамот загуби и неудачи,дори когато ме смаляватзли думи и горчиво плача,защото писаното не променямечтите ми и не успявада ме прекърши, всичко ...

Гневно
(за който се познае)
Изпи ли чашата докрай?
От гърба стърчи ли ножът?
Къде е грешният ви рай? ...

Когато поискам
да пия сама
и виното свърши,
започвам да плача
за теб, за мига, ...

На С.
Мъжете в живота ми...
Всъщност само един...
Той ми е всичко...
И всички... ...

Защо сърцето ти не чувства,
защо сковано е от вечен лед?
Защо поне веднъж не се разтупка,
когато плачех с глас за теб?
Ти имаш ли сърце, се питам, ...

Ще търсиш
Ще търсиш ръцете ми,
ще чуваш стъпки от нозете ми,
но мен ще ме няма.
Ще бродиш по пътища, ...

Той
който знаеше как да разкъсва
и никой не успя
да износи себе си докрай
небето бе смачкано ...

Вдъхновено от „Душата ми е мъртъв вятър..." на Napolitano
Макар изсъхнал, вятърът продиша...
Задъхано раздира мрака.
Душата трънено въздиша,
а гарвани там някъде проплакват... ...

Чувам тъмния глас на земята,
разлюляната кръв на дърветата.
Чувам бунта зелен на водата,
на врабците гълчавата весела.
Чувам в топлия напор на вятъра ...

Те никога не идваха за дълго.
И аз не бях убежище за тях.
И някак безболезнено си тръгваха...
Мъжете, на които не държах.
Любимите си лъжеха небрежно. ...

Донеси ми
Донеси ми твоята надежда,
която грее в твоите очи,
да мога винаги, когато ги поглеждам,
сърцето ми безумно да тупти. ...

Видях те, помня, ала не повярвах,
не вярвах, че до мен стоиш,
а как бе нежна тази вечер
и колко радост имаше в очите ти...
Очите ти - те казаха ми всичко, ...

Ти скри ли луната преди да проплаче нощта?
Ти уби ли в теб сърцето, което моето име гради...?
Ти забрави ли нощта, в която очите ти търсеха лика ми?
Ти забрави ли любовта, с която даряваха те ръцете ми?
И онзи спомен тъжен, но красив - Забрави ли? ...

През месец март лисиците крещят.
И котките се любят без умора.
А ние сме животни като тях.
И стига сме се правили на хора!
Във всекиго от нас се крие звяр. ...

Целувка на ангел
на моето уникално момче.
Поръсен с пудра захар бетонна,
той седи и милва с косите си камъка .
Ръката избърса сълзите на чЕлото, ...

Никога преди не съм те искал.
Никога преди не съм те и жадувал,
но в мене винаги съм имал, стискал -
една мечта, непрестанно съм бленувал.
Толкова красива си и нежна, ...

Шепот, лек, дрезгав глас.
Глас, истински, въздействащ.
Усмихване, очи, искрени, очакване.
Изчервяване, невинно, думи.
Устни, жадни, потрепващи, нежни. ...

МНОГО ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ ИМА
СЪС БИСТРИ ОЧИ И ЧИСТИ ДУШИ,
АЛА И В НАЙ-СТУДЕНАТА ЗИМА
НЕКА ЩАСТИЕ СГРЯВА ДЕЦАТА ДОБРИ.
НЕКА САМО С УСМИВКИ ПОСРЕЩАТ ...

Сред хората съм. Внимателно ги разминавам,
без да поглеждам към техните лица.
Очите ми към друго приковани са.
Аз сянката им търся в техните крака.
Безшумно следва ги. Разраства се или намалява. ...

Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няк ...

Внимание: Моля, хора със слаби сърца да не четат Порнография.
Чудя се откъде да започна, от студентите, разбира се.
Учите, учите, а после не си намирате работа по специалността. Не се притеснявайте, има два изхода в задачата. Първо - момчетата да си намерят връзки, а момичетата да спят редовно с тех ...

Вината на невинност е обречена,
надеждата до дъно е изтляла...
Боли от всяка дума неизречена,
от срещата, превърната в раздяла.
А изгреви, от мигове несбъднати, ...

ЗВЕЗДА - ЗОРНИЧКА
На мама
Мила мамо, в този ден -
ден, за тебе отреден,
нежни песни ще ти пея, ...

СТАРИЯТ КЪТ
Спри, почакай, почакай за малко!
Тъй не бива да тръгваш на път.
Без раздяла, без вопъл последен...
Да поседнем във стария кът. ...

Остани при мен сега!
Поне за миг да мога да те задържа.
Но ти за мен нехаеш
и чувствата ми и не искаш
ти да знаеш! ...

Попита ме веднъж защо съм тъжна.
Зачудих се, та как разбра?
Не съм... Но мръква се тепърва,
и сигурно на тъмното е знак.
Очите ми - в тъмното се взират. ...