Когато в сянката на здрача
остана с мислите на „ти",
и никой на вратата ми не чака,
и самота край мен кръжи...
тогава в мен се борят чувства, ...

Строшени!? Да, срутени бяха стените,
прозорците падат безмълвно, без стон,
стърчаха самотни в почуда стрехите,
висеше гротескно олющен балкон.
Мотаят се морни, забързани птици, ...

Навън отново вали, вали...
Срещнахме се очи в очи,
но уви...
С нея вече си ти!
И всяка целувка, ...

По-мощно е от гравитация
туй чувство, що душите ни сега владее.
Това е прoклятието на всяка нация –
не може никой смъртен фаталното привличане
да преодолее.;) ...

Трудно е в този свят да си сам и да няма кой да те разбере,
но още по-трудно е да гледаш как другите са добре,
а ти си свит в ъгъла на самотната стая
и си мечтаеш като тях да отидеш в рая!
Усещаш силна болка и непоносимо страдание, ...

Иван Йосифов Арабаджиев е роден през 1926 година. Живял през годините на 2-рата световна война, комунизма и демокрацията. Личност от съвременната ни история. Малцина знаят за него, но за мен той е изключителен човек. Син в семейството на Катерина и Йосиф Арабаджиеви. Още като дете работи и помага в ...

Пролетта ме целуна в сърцето
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.
Пролетта ми заседна в окото ...

Не ми вярвай, когато ти казвам “мразя те”,
погледни очите, те говорят “обичам те”.
Не искам да съм вече с теб, заричам се,
но душата ми за теб крещи, превива се.
Не мога повече така да живея, ...

Вървиш по улиците, незрим за околните. Едно привидение, неясен силует сред мъглата. Точно като в "Зимни вечери" на Смирненски. Едно задгробно същество, сянка на самия себе си. Мъглата-живот, в която съществуваш, а не живееш. Обкръжен от другите призраци, които те подминават с безразличие. В зловещат ...

Седя седнала на ръба на парапета и търся смисъл в живота си. Вглеждам се във светлините на града, а те са така мъртви, едва блещукат в мрака. Вятърът ми нашепва за миналото, напомня ми за изгубеното щастие, за това, че някога можех да се усмихвам. Ах, как боли от тези спомени. Паднах от върха, на дъ ...

Дали се влюбих или пролетта
създаваше илюзия за влюбеност?
Дали измислих те във свойта самота
и вдъхнах ти живот? За тази лудост
дали пък вятърът не бе виновен, ...

Ти си далеч.
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти. ...

„Аз и ти сме в колелото на съдбата.”
Прекръстих се с молитва към Бога.
Трудно е да бъда жената,
която те обича в чужда, скверна утроба...
-------------------------------------------------------- ...

Студената вода облива
приказното ти лице,
мие копринените ти коси,
а те полюшват се като повеяни
от вятъра есенни листа. ...

Защо, не зная защо ме боли,
защо не мога да затворя очи?
Какво не опитах, но пред мене стоиш -
любов ли бе туй, или сладки мечти?
Защо ме обичаш, защо да скърбим ...

Животът те оставя,
а ти не се опитваш да го спреш.
Спомените избледняват,
остава празно твоето сърце.
Предаваш се без бой, ...

Помня, че бях не красив, направо дивак и варварин,
а с обич ти ме опитоми и много обич ми даде,
и нежност, и дума добра, и ласка отдавна мечтана -
сега съм с хората в крак, почти на човек съм станал.
С нови очи сега гледам безпътното минало, ...