Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.5K results
Да запазим форклорното ни наследство живо
🇧🇬
През месец юни по най-тържествен начин в с. Столетово, общ. Карлово ще бъде отбелязана 80-годишнина от основаване на Читалище "Христо Ботев" и 160- годишнина от рождението на големия поет и революционер Христо Ботев.
Читалището е духовен храм на българската духовност. Никъде по света няма такава фор ...
"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...
По действителен случай с моя приятелка... посвещавам на нея...
Исках да те имам за мен,
молих те, но ти си тръгна...
Исках да си слънце в моя ден,
но ти се изсмя и се обърна... ...
КУЛТУРНИТЕ ЕПОХИ
беседа на Радослав Радев
Защо е нужно да описваме епохите на човешкото развитие?
Защото можем да вземем адекватното решение, ако вникнем в миналото. Най-далечното минало (от гледната точка на антропософията) е през времето на ДРЕВНА АТЛАНТИДА. А защо мислеха толкова ясно човеците то ...
Our Great Divide
Dark blue sea, calling me.
Songs of waves, keep me safe.
Sky's so deep, there's no end
the moon still asleep, the bed of stars for me ...
Мисля точно за теб... денонощно...
Искам точно от теб... много неща...
Искам... да копнееш да ме видиш
като слепец морската синева.
Исккам... да копнееш да ме чуеш, ...
Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...
Усмихнато гледа ни от портрета на стената,
гледа ни с очите на сърна,
а в погледа му ярко свети
толкова човечност, доброта.
Умен бил е той - и смел, ...
Нима съм те измислила, любов?
Е, явно имам страшно въображение!
Такъв сценарий - толкова жесток:
наказана любов, без шанс за изкупление.
Измислила съм явно и ръцете ти. ...
В забрава искам да потъна,
в забрава да останат две очи.
Две очи, които ме изгарят
и пораждат мъка в моя светъл ден.
А мъката убива бавно моето сърце. ...