Химера
"Гласа си ти изпращам вятърно"...
Мечтите си, изпращам ги на път
от терасата... С криле на чучулига...
С надеждата до теб да долетят!... ...

Гората е застинала в дълбока тишина,
но някой стъпва в полумрака смело -
прекрасна, нежна, чувствена жена,
която идва, за да види своя мил Ромео.
Присяда тя до бистрата река ...

Кой със черна боя нарисува
тази тъжна, смирена жена?
На трапезата често гостува,
толкоз тиха и толкоз добра.
Други болка в деня ни посяват, ...

Изгаря ме... Не искам да се случи...
По-тъжна стана тъжната игра...
Така и не успяхме да научим
след кой валеж да минем под дъга...
Долита глас - на шепнати желания... ...

>>> Две очи проблясват в мрака,
>>> две сълзи се стичат бавно...
>>> Загуби го, нали? А потърси ли вината?
>>> Не плачи, със сълзи няма да го върнеш,
>>> отиде си, тъй далече е от теб, ...

Не си сама
Студена си...
Лъха хлад от теб...
Чувстваш се сама...
Ела и прегърни ме, ...

Погледни към вечерното небе,
остави сърцето да съзре
изкрящите звезди,
красивите нощни очи.
Докосни земята мека, ...

Може ли едно сърце,
поднесено с топли ръце,
болката да предположи
и просто да отложи
любовта за някой друг път? ...

Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...

Нощ безкрайна, обрекла ме на самота.
Теб те няма, а аз съм пак сама.
Скитам се безмълвна, жадуваща за топлина,
но намирам само студ и празнота.
Сърцето ми от мъка ще се пръсне, ...

Прости ми!
Искам да се изповядам!
Във мен е цялата вина.
Прости! Да знаеш само колко страдам!
Платих аз най-високата цена! ...

В няколко мига,
посипани
с дъх
на
крайпътна ранимост, ...

Влюбване...
Някой нещо
тихо ми прошепна...
или... трепет бе
от влюбени върби, ...

Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив. ...

Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...

Любов ли е, когато прилича на измама?
Лъжа ли е, когато даже думи няма?
Страх ли е, когато скачаш в пропаст, яма,
с кратък надпис: "Свят за двама"?
Лудост ли е да мечтаеш тайно, скрито, ...

Стоиш на прага със вина в очите,
измъчен, плах, до болка изтощен.
По пътя са загаснали мечтите,
с които тръгна, ярко озарен.
Белязало е времето лицето, ...

на думата
бившприятел
най-трудно
е
да ...

Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...

Сцена І-ва и единствена
Влизат оплаквачките
О, сладка бях
и сочна, и красива,
разцъфнала, сред дивите цветя, ...

За теб, Любов!
Сякаш те познавам…
Още преди да те срещна…
Някак за теб изгарям…
Като дума изречена, гореща… ...

Липсваш ми
И в очите на другия пак тебе виждам.
Как тогава да те забравя!
Всяка нощ сънувам,
как усмивката ти ме озарява. ...

Ден на победи.
Милиони, милиони победи,
за всеки убит по една.
Ден на завети
и спомени, спомени бледи ...

Зная, че е рано още, зная,
разбирам го, не ще и отрека,
но чувствам аз, че се нуждая
от любима, милвана ръка.
Зная, че не съм порасла, зная, ...

Усещаш ли трептящо време
как изминава час по час?
Усещаш ли - душата стене
с измислен и разтърсен глас.
Душата иска да ми каже, ...

> България - една помийна яма за младото поколение
Накъде върви държавата ни? Как ще изглежда животът ни тук след 10 или повече години? Ще имаме ли възможноста да създадем и възпитаме една достойна младеж? Аз мисля, че не, колкото и черногледо да звучи! Страната ни е прекрасна: прекрасна природа, пт ...

Има толкоз неканена болка...
Има толкоз нечакана смърт...
Всеки миг е подарък... (До колко?)
Всеки миг е посока за път...
Непрежалени пият съня ми... ...

Островът, който реката дели на ръкави...
на пост край града е - крепящ се все още
от Ботева слава, утихнала през вековете
в кораб стар, венчан за тихо пристанище.
В острова, където замръкват чакали... ...

Не ме вини за туй, че те обичам,
не ме вини за туй, че ме боли,
но любовта не пита нито дума,
връхлита тя с боен вик.
Не ме вини, гърба си не обръщай. ...

Душата ми израсна в тези дни.
Духът ми е свободен като птица!
По-малко вече старото боли,
а новото ме учи да обичам.
Усещам аромата на света ...

>>>>>> Поглед
>>>>>> с цвят на есенна трева -
>>>>>> измъчвана от жажда,
>>>>>> препила с вода.
>>>>>> Поглед, ...

Тази вечер пак няма луна,
пак звездите зад облак са скрити
и лишени от лъч светлина,
тихо взират се в мрака очите.
Бавно стеле се синя мъгла, ...

"Добрата фея" -
кой не е мечтал за нея?
Тя е част от моето детство,
от мама добро наследство.
Като малка на милото мамино рамо ...

Дойде... усетих те... трепна моето сърце,
почувствах те и близък, и далечен.
Виждах, че си тук, да те докосна, исках, с ръце,
но ти си все по-студен и безсърдечен.
Изгубих те, без да съм те имала дори. ...

В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади, ...