Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...

Звездите също плачат, когато завали,
когато капките преплитат се в земята.
Очите ти, очите черни, на орли,
попиваха дъжда с вкуса на вятър.
Тогава казваше, че Господ е сърдит ...

Беше август, чувства безброй.
Аз те очаквах, очаквах мига мой.
Отчаяние, надежда, нова светлина.
Аз те очаквах, но не вярвах във това.
Беше август, чувствах се красива, ...

ТИШИНА
Няма поезия в моите думи
сухи са като налъми.
Красотата е във тишината.

Цветя и сълзи,
пролет и мечти,
полет над звезди, в любов,
безсрамна от лъжи.
Време, обвито в секунди, ...

Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен, ...

От въздуха ще взема самота,
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар, ...

Потулена в мрака, ти надничаш,
криеш се и нищо не изричаш!
Пристъпваш леко, но мъка в сърцата носиш
и пак, и пак босонога ходиш!
Ти ли си любов - пламенна и чиста? ...

Със себе си простих се мълчаливо.
Звездица бях на твоето чело.
Туптеше в мен сърцето ми игриво,
но... никога не просих свобода!

Къде е българското?
„Земя като една човешка длан,
но по-голяма ти не си ми нужна…”
Труден въпрос и едва ли са мнозина тези, които биха могли да дадат адекватен отговор.
Дали трябва да се вгледаме в миналото или да обърнем поглед към настоящето? ...

Ранните лъчи
огряха стаята ми.
Слънчев будилник...

***
Душата ми самотна се скита -
жадна за истинска обич...
Душата изстрадала вика -
без обич не може... ...

Затичах се,
от любовта си да избягам,
а тя на прага сърцето ми прободе
и всяка крачка след това
следи от чувства ти остави, ...

Вземи ме далеч от тук,
този свят на лъжи и простота.
И нека бъдем само двама,
без измами и тъга.
Там, където нищо няма да ни раздели, ...

Мислиш ли, че би успял
на релсите на старата гара
да спреш живота превъртял,
да изпиеш злата му отвара?
Да се качиш в посока края, ...

Във епохи, повярвай ми, тичам
и не мисля за теб всеки ден.
В изхабени молитви се вричам,
полумъртво те нося във мен.
Разпокъсани мигове стоплят ...

Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...
Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки... ...

Денят е топъл, слънцето с лъчи искри,
децата вън се смеят, лудеят от игри...
Всичко е така безгрижно и смях навред кънти,
а в моите очи сълзи напират
и в моят ден вали. ...

Поредният прегазен ден,
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен, ...

Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите, ...

МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...

Виновна съм за всичко,
не отричам...
Виновна съм
за твоята тъга...
Виновна съм ...

Стаята е тъжна без прозорци...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето, ...

Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...

По улиците прашни, без посока,
намирам те във този свят студен.
Любов, обгърната от рани, уморена.
Пресичаш мислите и в новия ми ден.
А от паважа тихо се надига ...

В онази септемврийска вечер
седях сама и плачеща в студа,
трепереща, загърната в одеяло,
срещнах твоята добра душа.
Дори не исках да те заговарям, ...

Пусни ме...
Невиждана, нечувана от никой,
пристига във съня ти босонога
и чувам тихо как я викаш,
но да я прогоня - аз не мога!... ...

Аз съм огнена стихия,
ти си ледена вода
и не зная, ако ме докоснеш,
ти ли ще ме изгасиш
или ще се изпариш? ...

Високо, по-високо от слънцето.
Ти ме застрелваш с пистолет,
аз имам нужда ти да ме издигнеш тук.
При ъгълът на твоите устни.
Към орбитата на твоите бедра. ...

Вървя бавно към дома,
стъпвам тихо по земята...
Пак пронизва ме студа,
а мисълта за теб прогаря сетивата...
Спирам се замислен в тишина... ...

Небе, звезди и луна.
Мрак, тайнственост и красота.
Пясъкът е вече изстинал,
сякаш калено сърце,
самотно, изгубено... наранено... ...

Рани ме зле, приятел мой!
Изрева гнева - секна той!
И ден, и нощ тайно аз те кълнях!
И с моите сълзи гроба ти копах!
Агресия и болка породи в мен, ...