>>> Тропот от токчета раздира тишината,
>>> а вятър небрежно й гали косите...
>>> Погледът й вледеняващ - убива добротата,
>>> падат мъртви дори и сълзите!
>>> ...

Оставам
Нищо, че е есен, аз оставам с теб,
оставам тук, пред десетките години,
пред жълтите ни спомени и малкия ни свят,
пред зелената ни младост, която си отива. ...

Изгревът...
Уморена
тръгва си нощта,
черни мисли
тихо сбрала, ...

Ти, майко моя, Родино мила,
ти що тайни пазиш...
Там, дълбоко в твоите гори вековни,
там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.
И душата ми политна вече в рая ...

НАКАЗАНА
Знаеш ли, прегръщаш мъртво тяло.
Тихо сърце, няма душа.
Не усещаш ли как дълго е изстивало?
Безчувствено, сиво като скала. ...

Сън
Сънувах целувка
кристална и лека,
стапяща, силна,
изгаряща топлина; ...

* * *
Най-почтеното ми отклонение,
целебният грях,
молбата ми за всичко и завинаги...
Ще издържиш ли ...

СПРИ
Спри да ме гледаш с очи, потъмнели от пустото,
в погледа нищо незначещ,
спри да ме лъжеш, че имаш надежди,
а скришом да знаеш, че в нищо не вярваш. ...

Искри, запалени в очите, от надежда
и от две изгарящи сълзи.
Едно дете с любов в сърцето ти поглежда:
"Не се страхувай, мой приятел ти бъди!
Нищо, че не мога да говоря като тебе ...

Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...

Сянката над теб е твойта падаща звезда,
страхът у теб е повече от твойта свобода,
отчаянието у теб те тласка в пропастта,
потъваш надълбоко в плен на твойта нищета...
В ръцете си държиш това, което пропиля, ...

(Без) happy end
Обичала съм много пъти
по различен начин, с различна сила,
но всичките любови отлетяха,
оставяйки в мене само спомен мил. ...

Аз, ти и луната…
Кадифе и бронзово докосване.
Разцъфнаха в усмивка сетивата…
На пролет замириса. И на омагьосване.
Аз, ти и звездите… ...

Когато си замина - без пощада,
животът ми се вцепени - вкамени;
и не мога да помръдна,
ако не ме докоснеш ти.
Толкова много причини, ...

Гледам през прозореца навън,
а през душата ми се процежда
непоносимата, разяждаща тъга,
за това, че съм сама и без надежда.
А есента сега ми се присмива, ...

Не искам вече душата си
да раздавам безспирно докрай,
да вярвам на всеки, че има го
онзи вълшебния, красивия рай.
Не искам да изливам тъгата си ...

Обичливо 2
(на съпругата ми)
Най-нежните си думи ще отроня,
най-светлите си чувства ще излея,
сенките в деня ти да прогоня ...

Утрото ме стигна уморен.
Боляха от сънуване очите.
Аз имах те. Усмихната. До мен.
А после те прогониха петлите.
Отиде си с тръпчивия ми вкус ...

Ти бе дяволът до мен,
а казваше ми,
че аз съм ангелът -
най-красивият ангел!
Ти, макар и некрасив, ...

Не искам да съм във морето
някаква си риба...
Спокойствието е, което
съвсем не ми отива!
А ако съм птица, ...

Изправена пред своите копнежи,
със икона във ръка…
Трепереща, никой не иска да я забележи,
пред нея се разпилява любовта…
Целува очите ти на снимка, ...

Животът минава в очакване,
животът минава в мечти,
в сълзи отминава животът ни,
в щастливи и весели дни.
Животът минава в объркване, ...

Аз знам - до днес аз нищо не загубих.
И много пожелаха ме: опивах, властвах, бях...
По пиршества блестях, разлюбвах, любих,
видях - от всичко на света видях!
Аз знам - във някакви далечни полудели нощи ...

Жоро скочи от леглото. Беше огладнял. Наведе се и изяде бълвоча си от сутринта. Храната не беше толкова вкусна като първия път, но ставаше.
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за ...

Отбий се в мен.
Аз чакам те, вековна!
По стъпките
познавам, че си тук.
Не си отивай! ...

Понякога най-тъжно е, когато не вали,
самотно е небето без гърмежите
и плачат изгреви без глас за дъжд,
умира в шепите ми времето…
Понякога на ум минавам светове, ...

Слънцето се смее,
вятърът леко вее,
а моята душа линее...
Всичко навън зеленее,
а моето сърце тъжно е! ...

Залезът се стовари върху Люлин планина с целия си кървав блясък. На светлината на отиващото си слънце сенките на крановете, с формата на пречупени кръстове, се забиваха в земята. Някъде в далечината се чуваше протяжния вой на линейка. Колоните от коли пълзяха и се извиваха, досущ като огромна металн ...

Може би животът е случаен.
Може и да е илюзия.
Но може и да е незнаен,
за този, който чувствата на другия
не вижда. ...

Обичай ме... Добра и лоша...
Простил невинните ми женски грехове...
Дори когато жилото по скорпионски точа...
И те оплитам в тъмните си страхове...
Обичай светла радостта ми ...

Ти нежно ме събуждаш,
ти силно ме възбуждаш,
ти нежно ме мечтаеш,
ти силно ме желаеш...
Ти нежна си кат' птица, ...

Сън сънувах...
Две души...
Непрекъснато се търсят...
и във бурните води...
и във болката потъват... ...

В полумрака сенки населяват
крепостта, притихналия двор,
стъпките стените отразяват,
хората мълчат с угаснал взор.
Бяха Калоян и Десислава ...