Не просто бездни...
Космоси!
И тайни, и лъжи, и истини...
Стаени!
И усмивки, и мигове, и сълзи... ...

ЛЮБОВ
Защо да не умираме,
когато ни се иска,
защо ли не живеем,
когато в нас напира ...

Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към т ...

Хиенката Върджил беше гладен, много гладен. Коремчето му подскачаше като бейзболна топка и изобщо не го свърташе на едно място. От часове обикаляше около лъвския прайд, който доволно обядваше. Менюто беше млада газела, една от лъвиците доста се постара докато я подсигури. Първи хапна както се полага ...

Почти идИално
Слънчевите лъчи преминаваха през прозореца в малката стая. Беше късна сутрин и нямаше нищо друго, което да осветява помещението. Освен прозорец, стаята си имаше врата, под, върху който се намираше стара разпокъсана черга, както и легло. То беше не оправено, но без това нямаше какво да ...

Ти си всичко, в което вярвам
и което искам всеки миг...
Ти си това, от което имам нужда,
което успява да ме развълнува,
което ме кара да се усмихвам. ...

Време... Миг
Мъгла, посока... Цел...
Всичко мени очертания.
Пустинна шир...
С тревога смътна хукват ...

Превъплъщение
Часовете бавно и агонизиращо се нищеха един след друг. Все още бе сутрин, но неговите мисли бяха далеч отвъд това време. Рано или късно щеше да се свечери и луната щеше да се надигне с цялата си сила. Дори самата мисъл за това го изпълваше с трепет и ужас.
Не можеше да се концентрира. ...

ИМАШЕ ЕДИН ОБЛАК
Имаше едно листо с линиите си...
Робер Деснос
Имаше един облак с цветовете си
Цвят на планина - непокорен и суров ...

Спри! Остани.
Помисли за деня и нощта.
Спомни си небето и звездите.
Не ги отнемай от света.
Спри! Остани. ...

Мечтите ми - развита прежда
усукана, без край,
лежат без никаква надежда...
с тях дяволът играе...
И с остри нокти ги обърква, ...

Със твоя пристан тъжно се разделям.
Най-хубавите си години ти дарих.
Последен звън. Кому е тая смелост,
щом в очите парят неизплакани сълзи?
На прага ти сега безмълвно търся, ...

Стоя сама, загледана в морето,
капят от очите парещи сълзи,
светкавиците поразяват пак небето
и сякаш казват ми умри.
Мъката обзема ме изцяло по теб, ...

Дъждовната жена и тази вечер
сред всяка локва търси светлини.
На облака отдавна е обречена.
В такава нощ не може да заспи.
Дъждовната жена, щастливо мокра, ...

По бялата пътека след толкова години,
след толкоз изневери и толкоз думи мили -
забравени навярно, отдавна отшумели,
по същата пътека, когато сме вървели.
Аз търся твоя поглед в очите на тълпата - ...

Не ти ли стига болката в очите ми
и колко още сълзи искаш да видиш в тях,
като камъни се спускат и раздират лицето ми,
а някога икона за тебе бях.
Не ти ли стига, че душата ми е на парчета ...

Купон
На дявола си продадох душата,
сърцето си залях с бетон,
спрях да се блъскам в стената,
животът ми е весел купон. ...

>> Какво да пиша? Нямам думи!
>>
>> Навън е пролет разцъфтяла!
>>
>> И слънце има помежду ни, ...

Искаш ли да ти разкажа за немия, глухия и слепия,
искаш ли да чуеш една приказка за силата на волята човешка,
искаш ли да видиш моята колекция от ледени сърчица,
искаш ли да знаеш за болката и радостта по света.
И ням да си във този свят, и глухият ще те чуе на отсрещния бряг, ...

НАЧАЛОТО:
Началото ли? В началото бил Адам и това обяснява всичко... Та кой би объркал по-ефективно живота на бедната Ева?!
Това е моят живот... Изпълнен с миризливи фасове, ниско калорична храна и тичкане по баирите на Панчарево, като пъдпъдък... И защо това? За да го забравя естествено! Странно за ...

На всички дами от сайта,
с намигване:)
Напук на вас - съм тука пак!
Обещах си фчера, ама - на,
пак фитиля ми пудгряхти. ...

Продължение на http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98976
Вратата зад Марга хлопна и ключалката изщрака. Под вратата се плъзнаха два ключа. Тя взе единият и отключи големият съндък – еднистваният предмет в малката гола стая. Вътре беше цялото й имущество – оръжията, броните, щитовете. Все о ...

Когато пиша, съм покорна
на мислите си, чакащи в мене.
Да препътувам неуморно
поясното си делене
и да ги каня постоянно ...

НАСЪН
(вместо песен)
В съня си аз чувствам как някой ме търси -
незрими очи едва ме докосват...
И нежните думи се носят край мене, ...

Кротка тлее
пак тъгата
в спомен мил
с очите на дете
и като синеоко цвете ...

по жици живееш
по жици сънуваш
в града си
по жиците ходиш
където със име ...

Вечер е. С дъх на мента,
с вкус на любов.
Ето те пред мен,
най-желана,
най-мечтана. ...

Тежими нещо на душата,
очете ми със сълзи се наляха.
Сърцето ми сега кърви,
че, Меро, теб изгубих...
забрави! ...

Фатално
вземам решения -
необмислени.
Стъпвам в локвите...
На силна играя си, ...

Болиш ме там във тъмното.
Заключил си усмивката ми с катинар.
Ти мен на бъдещето си обрекъл в сънища,
ревниво пазена във тъмния олтар.
И в лабиринт от неми думи ...

Stella Kalatzi - Μη μ`αφηνεις μονη μου
Μη μ'αφηνεις μονη μου τα βραδια ποναω
Δεν αντεχω στους δρομους σαν τρελη να γυρνα
Μη μ'αφηνεις μονη μου τα βραδια κρυωνω
Σαν κερακι μακρια σου αργωσβηνω και λειωνω ...

Стопиха се изстрадалите покриви
подобно на разтекъл акварел
и залезът приканва на дуел
крилатите, до смърт крилати пориви.
Заплитат се лъчите и унесени ...

Всичко си има край
и на теб края ти дойде!
Може да не ми се иска,
но сбогуването ни зове.
Всичко като миг отмина, ...

ФАРС ИЛИ НИКОГА ПОВЕЧЕ СВОБОДА
Или има ли такава държава Косово?
На Кърт Вонегът
С настоящето силно искам да изразя една ясна гражданска позиция, която нито официалните власти, нито неправителствените организации имаха смелостта да изразят в прав текст. Колкото и двете алтернативи да са неприемливи, ...