Аз съм фалшива усмивка върху красиво лице.
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.
Сега отново стоя в огледалната стая ...

Сънят когато сън не е, а спомен,
а щастието вече щастие не е,
дали ще мога някога да си ги върна,
дали да се опитвам аз въобще?
Дали изобщо има смисъл ...

Мелодията плавно се разнесе,
спокойно бе пианото...
и тъжно като листопад във есен,
достигаше целувайки по раните.
Потръпнал, споменът се върна, ...

Всеки човек мечтае. Всеки има мечта и я следва непрестанно - неговата пътеводна светлина. Той я търси навсякъде и във всичко. Но тя може да е точно пред него, без да я вижда или може да е дълбоко скрита и да я види само с един-единствен поглед...
Малцина, обаче, през живота си я намират, а още по-ма ...

Пристъпвам тихо, като пред олтар,
във мисълта ти с всяко зазоряване,
в душата ти се приютявам
след хиляди подминати пристанища.
Познах се само в твоите очи, ...

Не беше трудно да те срещна,
но трудно е да бъда с теб –
аз нося юлските горещници,
а ти си есенно небе.
Гасиш ми лятната жарава ...

МОИТЕ ЗВЕЗДИ
Бог чува нашите молби -
след изпитания ни праща светли дни.
С три ангелчета ме благослови -
син, внук и внучка - моите звезди. ...

Отново идва пролет!
Ветровете
донасят дъх
на билки и на мъх,
и Слънцето - ...

Той няма да ви каже "Добър ден!",
не ще отрони нито дума
и може би не ще го и съзрете,
но той е тук,
добре го запомнете! ...

Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...

Някой бе отвързал Росинант.
През нощта естествено. По тъмно.
В празния и прашен стар сайвант
Дон Кихот стоеше като гръмнат.
Бе предаден. Нямаше вина. ...

Посята от зората,
с цветята съм родена.
Усещам аромата
на първа пролет в мене...
И птичи звън се плиска ...

Помня те. Не си мисли, че си забравен.
Спомените летни, те са тук.
Помня как те изоставих,
след което не остана дума, нито звук.
Аз зная, че сърцето ти гореше. ...

***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни? ...

Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.
Водата се превърна в огърлица ...

Усмивка, сияние -
докосна го слънцето.
В топлина, с обаяние
израсна цвете от зрънцето.
Докосване, очарование - ...

Нощта ли ти помага
или това, което те описа
в моята бездарност,
ще те направи в плен.
Дисекция. ...

Ще паднат сякаш счупени завесите,
откриващи поредния спектакъл,
ще блеснат уморените прожектори,
ревниво съхранили светлината.
И сцената забравена ще вдиша, ...

Със звездна пелерина
нощта прегръща слънцето.
Самотен слънчоглед...

Смирено онемявам пред овалите
на твоето лице. И Микеланджело
би те поставил гордо сред моделите...
И уж са други времето и хората,
а чувствата... Остават същи чувствата, ...

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете. ...

Не. Поспри, любов,
не си отивай, щастие,
обичам те - обичай ме.
Спри - не казвай не,
с устни красиви целувай ме. ...

Дявол с ангелско лице
Няма да говоря за сърцето си,
някога го имах...
Няма да говоря за тъгата си,
защото ме напусна тя... ...

ПРОМЯНА
Един слънчев лъч ме събуди случайно
и прекъсна щастливия сън.
Как до мене достигна, не зная?
Аз съм вътре, а той е отвън. ...

Не плача вече с нарисувания дъжд,
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих. ...

Ще облека вечерна рокля,
малко грим ще сложа -
да бъде истинско лицето.
Ще те целуна леко, нежно,
в зениците дълбоко ще погледна, ...

Пролет от роса обляна, в цветна премяна,
свито диша с гръд, от слънчеви лъчи огряна.
Търси да чуе прежния глас славеев
и любимо същество да притисне силно...
Пролет пристигна, дух гъделичка, ...

Шумовете от тракането на тъмничаря ме изтръгнаха от уютната прегръдка на съня. Отворих само леко очи, за да се огледам, без да правя много резки движения, защото не исках той да види, че съм станал. Останалите в клетката с мен правеха същото. Но знаех, че на него тези номера не минаваха. Трябваше да ...

Така ли все ще блъскаме рогата си
за всяка дума, казана накриво?
И затова ли след безброй предателства
аз дръзнах да вървя до теб щастлива?
Затуй ли слушах думи водопадни ...

Не стъпвай във следи от стъпки.
Те са извървяни.
Утъпкани пътеки не търси.
Прахът по тях със спомени застлан е.
Ще се препъваш в тях и ще боли. ...

Вървеше сред машини огромни
и изкопи дълбоки -
той - един самотник, търсещ
надежди за нови сили.
Гледаше тези машини ...

* * *
Съдът реши!
Оставаш при Мама...
И така, повярвай, най-добре е!
Защото обичта и е голяма ...