Завета носих. В себе си. Горчах
от блудност и дописване.
Със минало ме срещаха очите им.
Отхапваха преди... а аз посягах
безлика в позволеното. ...

Не винаги реките са реки.
Понякога са търсени прозрения.
Объркана, посоката крещи
в молитвите след залезните бдения.
Не винаги очите са очи. ...

На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...

Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.
А не исках, не исках да тръгват ...

Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!
Едно е "днес", със вчерашната сянка. ...

Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.
И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.
Тя мечтае за безкрайния и синия простор,
а той е толкова далеч и така недостижим...
И прилив на сила и вяра напира вътре в мен ...

Ела, Любов. За мен се дръж.
Една на друга сме си нужни.
Бъди за мен пречистващ дъжд.
Върни смеха в очите тъжни.
А аз, Любов, ще бъда сън. ...

Аз не мога да пиша, когато съм весела.
Пиша само, когато тъжа.
Господ ми е дал да възпявам своята болка,
а не когато от обич пламтя.
Това не значи, че нямам своите мигове ...

На Антон и Гери, които никога не са ме изоставяли
Приятелството, казват, е богатство
и чисто като капчица роса,
и по-ценно е от бяло злато,
и по-искрено от влюбена сълза. ...

Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...

След осем часа плътно зад волана
усетих, че заспивам от умора.
Бях тръгнал преди залез от Милано
след цял ден срещи с непознати хора.
Ръмеше ситен дъжд, но в планината ...

Било е отдавна, а сякаш сега
по слънчеви друми с тебе вървя.
Опива ни дъх на треви и цветя.
Пеперуди, замаяни, пърхат с крила.
Вървим без посока, но верен компас ...

Цветни пътища разлистих
по стръмнината на съня,
затворих очи и те измислих,
затихващ спомен на нощта.
От бялото започнах да те търся, ...

След дългото време заедно,
боли в сърцето ми.
Бе опора в живота ми,
даде ми стимул и надежда.
Всичко свърши, ...

малко е недооформена, но... нямам време да се занимавам :)
Пишете на кирилица!

Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...

* * *
Разпилей тишината
на оглушителни късове,
сритай неистината,
затвори клюката в клетка. ...

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...

Всеки път, когато се връщаш,
винаги с лъжи към мен се обръщаш.
Вярвах аз на всяка твоя лъжа,
но вече никога не ще е така.
Всяка твоя дума излагам на съмнение, ...

Душата ми се моли да я чуеш,
защото думите ми спряха.
Очите ми те гледат скришом,
защото те по теб горяха.
Косите си разпуснах дълги, ...

* * *
Ааааа, не ги харесвам вече тия,
като камили - слонове от цирка,
минавайки през цялата чаршия,
под звуци на тромпети и на свирки... ...

в полунощ
на спалнята
в мое дясно
60 х 40
празната калъфка

Аз съм момичето, което ти желаеш!
Аз съм момичето, с което искаш да си нощ и ден...
Аз съм момичето, за което мечтаеш!
Аз съм момичето, което те кара да се чувстваш променен!
Аз съм момичето, което сънуваш... ...

Перлени зрънца поръсват синьото.
Свистящ порив на вятъра
разпръсва мокри песъчинки.
В тях, заровени сред хаоса,
крият цветовете си мидите. ...

Родината на поета
България, земя на мрачни хора,
на топли и угаснали души.
Земя, измъчвана в умора
от греещи и паднали мечти. ...

'Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.'
Блага Димитрова
Една житейска мисъл прозрях.
Увехна във ръцете ми кокиче...
И най-накрая сама разбрах - ...

Да обичам без пощада,
така сърцето нареди,
да търся другаде омраза,
там, където никога преди,
да пия от устните отрова, ...

Животът е една борба,
безкраен път, безкрайна тъмнина.
Вървиш - падаш, ставаш, мълчиш,
мъчиш се да продължиш.
С теб са твоите мечти, ...

Остани!
Остани, не ме прегръщай ти за сбогом,
тежки думи не изказвай словом.
Остани, последно устните не ще целувам,
до края на света ще те жадувам. ...

Люта съм, даже съм страшна,
и всичко от мене бяга,
очите, и двете ми - прашни са,
сълзи отдавна там няма.
Люта съм, още не минала ...

Уханието твое...
Слънчеви лъчи ме омагьосват
с вкус на сутрешно кафе
и ароматът твой - докосва ме,
и чашите са само две... ...

Гаснат годините като звезди на разсъмване.
Крием във спомени мечтите несбъднати...
Няма за никой обратно броене,
нито за тебе, нито за мене.
Вече не чакаме щастлива случайност. ...

Разцъфна розата на двора,
с листа зелени украсена,
проби на зимата затвора
една любов - необяснена...
Потънал в сенки на нощта, ...