Погледнах очите ти и в миг разбрах истината -
всичко беше минало...
и любовта, и нежността, и милите думи вече не бяха същите.
Ти се промени пред очите ми,
а аз не направих нищо, за да те спра... ...
Потънал в сенките на свойта орисия,
чертая с огнен дъх бездомния си път.
Вървя в мъглата на летална немотия,
главата удрям си във всеки неин ръб.
Животът ми - арена на бездомни псета, ...
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...
Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...
На обичта - отвърна с безразличие.
Навярно Бог обратно си я взе.
Веднъж се дава. И веднъж е истинска.
А беше нежна. Беше цвят - лале...
Стопяват се последните отблясъци. ...
Над мене, грешницата, гарвани пищят.
Черна, като бездна, те поглъщам.
Греховете ми, наситени до черно,
в зелена шир се реят непростени.
Аз - грешницата, съдник - ти. ...
Дъждът почуква в такт по тротоара.
В такава вечер музата не спи.
В такава нощ сред някаква мансарда
шедьовър ражда се. Или почти.
В такава нощ в любовната си клада ...
Опитвам се да събера в сърцето си
болката на целия свят.
Знам, че не е редно да те съдя, Господи!
Но защо живеем в тоз ад?
Искам да излекувам мъката от всички сърца! ...
Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...
Люлякова нощ
Пред погледа на кратката ми младост,
в навечерието на прохладна майска нощ,
подадох ти ръка да останем с теб до старост,
докато угасне пламъкът на малката ни свещ. ...
Вятърът плаче като ранена птица. Най-волният от всички се разплака, защото свободата го притиска и души в миловидна на пръв поглед прегръдка. И превърна болката си във изкуство... Дирижираше със нежни повеи, а листата като цигулки поеха мелодия и музика вълшебна се разля от шепата на облака и напои ...
Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и гер ...
Кое е по-важно за жената: кариерата или семейството?
🇧🇬
Кое е по-важно за жената: кариерата или семейството?
Спор, за много семейства изтощителен... За самата жена също - нелека дилема... Когато тя е по-млада, не е наясно с много неща, после животът й поднася на порции и с шамари ситуации, за да проумее... Eдновременно вървят и семейството, и кариерата.. ...
Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът ...
От колко време властваш в моята душа
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.
Животът ми сякаш на пауза е, ...
Бях една сълза, отронена от бисер.
Някога събуждах се в цветя до мен.
Не от някого, но просто в чистотата
на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.
Бях и океан от сълзи в самота. ...
Аз съм пияна, и ти също си пиян,
пияни с теб сме двама,
и докога така ще е, сама не знам.
Може би след време, един от нас ще изтрезней,
но това ще бъде друго време, ...