Камелия Мирчева
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си. ...
Скъпо сърце, пиша ти това писмо, за да те помоля за прошка. Едничко си ми, най-скъпо, в гърдите ми туптиш. А аз те нараних. Да, и то не само веднъж, ах, колко много пъти те наскърбих. Съжалявам, за болката, която ти причиних. А тя никак не е малко, зная. Усещам те как кървиш, колко много рани по теб ...
Малка бедна пеперудо,
защо летиш към светлата си смърт,
пленена сякаш от магията на златно руно,
кръжиш около блясъка и студената му гръд.
Кажи ми, бедна пеперудо, ...
Дълбоко вино си. Не смогнах да преплувам
руменината топла на страните ти,
а мислех - пресушил съм толкоз бъчви
и ти ще си поредна сладка глътка...
Дълбоко вино си. Опитах да нагазя, ...
Стоя притихнал до теб. Спиш. Очите ти толкова спокойни спят и сънуват незнайни дълбини. Толкова нежни и топли, спящи и отнесени в свят различен за разбиране, свят като нашия, който си построихме. Поглеждам в спящите ти очи и забравям същността си, навлизам дълбоко в твоя сън... колко е красиво. Прес ...
Аз няма да напиша тъжен стих –
(света да занимавам с мойта мъка).
Отиде си. Е, няма как, простих –
(и други са празнували разлъка).
Отиде си, не с крачката на мъж – ...
Написах го в час по руски (и вкъщи го довърших)
🇧🇬
В живота си често губим хора или вещи. Губим силите си да продължим напред и да посрещнем новите изпитания, които ще ни постави. Ще ни изправи, за да ни подари това, което не сме открили в изгубеното, което не сме имали възможността да видим. Взима ни онова, което обичаме и за което ни боли след заг ...
Внезапни, никому ненужни срещи.
Стандартни думи. Вятърни мечти.
Предчувствие, че се се сблъскал с нещо,
докоснало сърцето ти. Почти.
Безлична нощ, отпусната по милост. ...
Налудничава историйка за налудначавата усмивка на ТО и моето налудничаво поведение, чието обяснение
🇧🇬
Беше събота, а часът... трябваше да бъде към 10, но той никога не е толкова, колкото трябва да бъде, та може да е било и 4 следобед.
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върн ...
Орис да имам такава, необикновена,
с тъжна песен сърце да отключа на богиня...
На милувките на вълните да се оставя
и не глуха и сляпа на брега на самотата...
Да коленича пред мъжа, когото обичам, ...
Когато обичаш и си наранен,
когато се вричаш, а сам вече в себе си не си убеден...
Помниш ли какво е щастие, мечта,
игра на малко усмивки, без сълза в очите,
без лицемерие в душите? ...
Кой, къде, кога, как, защо?! Основната движеща сила, дори и само като буквени и смилсови значения. Колко дълго може да е есето по темата и колко кратко може да е?! Основен въпрос, непозволяващ активност, преди да бъде облечен в отговор. Много отдавна знанието се е превърнало в материалната страна на ...
Heal me I'm heartsick
Heal me. I'm heartsick. I'm hungry and I'm broken.
I'm haunted, and weeping the blood of heaven flowing
like a river tonight. Tears I can't fight on my own.
I'm a haunted heathen. I'm hung and barely breathing. ...
Блудници
Влагата навън докосва моята душа -
кадифена вълна от копринена нежност
се излива като ледена струя над вятъра,
а той лети и пренебрегва вихъра на времето... ...