От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...

Юнитка пита баща си:
Тате, защо краставиците поскъпнаха толкова много. Те не са ли само храна?
Бащата: Зависи.
Юнитка: От какво зависи, тате?
Бащата: Дали са дълги и тънки или са къси и дебели. ...

Вън: снежно, приглушено, стаено
до без дъх затишие.
Птиче през ореха дори не прехвръква.
И ... все тая видимост –
до мръкване. ...

СТЪПКИ В СНЕГА
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...

Започнах работа като преводач в завод и веднага ме пратиха във ВМЗ Сопот, да усетя атмосферата. Все едно ме хвърлиха в Северен ледовит океан! Нося си аз моя „Кратък българско-френски политехнически речник“ и още някакъв, двата в един джоб се побират, а колегите, „стара къща“, подредили цяла стена те ...

Погледът й -
срам го е да го срещне...
Целувал нощеска устните чужди,
В главата кошмари! С очи по всички
дамски тела шари! ...

Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...

Всеки ден зло, проблеми -
обиди, бой, завист, лъжи...
при малки и при големи,
докога това ще продължи!?
Звяра да направим човек - ...

В мрак обгърната Земята се разтресе
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...

Тя си имаше всичко, но пак завиждаше. На семейство Петрови – за плазмения телевизор, на Иванови – за новата пералня, на Христови – за джипа. Само на Захариеви не завиждаше: „те ходеха в някаква евангелска църква, но пък винаги бяха в добро настроение и децата им едни учтиви, винаги поздравяват, нося ...

ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...

ЕПОХАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В епохата на анемията на разума,
когато правителството поглъща духовно
това, което задушава човечеството и го отрича, ...

II
След като завърши, от насъбраната творческа инерция направи някоя и друга самостоятелна изложба, отделно участваше и в общи изложби. Продаде доста картини през годините. Илюстрира няколко детски книжки. Изработи някоя и друга реклама за заведения. Движеше се в творческите среди. Продължаваше, как ...

Той не беше като други.
Бе добър и с поглед благ.
С триста болки за съпруги,
чакащи пред счупен праг.
Вечеря топла да приготви, ...

Тези, които набиват пържоли и месни деликатеси, ни убеждават да се тъпчем с насекоми и червеи…
хххх
Възпитанието е върхът на лицемерието – да се усмихваш нежно на грубия идиот, вместо да го пратиш, където му е изходът…
хххх
Демокрацията е просто самоизмама – гласът на кретена има същата стойност кат ...

Усещане се долавя в дните. В нощите желание се разкрива.
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят ...

Прасето
в една друга реалност
е царчето
по гениалност.
Венец ...

НАКАЗАНИЯТ ОТ НЕБЕТО
Навярно мен небето ме наказа да сторвам само тихи добрини –
дори и стрък от злоба и омраза в душицата ми нивга не кълнѝ.
С красивата илюзия, че мога със всекиго в света да бъда благ,
понякога говорим си със Бога, поседнем ли на моя къщен праг. ...

Не съм поет, макар че пея соло
сред гарвани и свраки на ята
и си мълча, да, бият ме на голо,
но със пестник аз удрям го света.
Не съм поет, но винаги ще стигна ...

Илиян вървеше по тротоара до главната улица. Облечен с две якета и шапка на главата, а отгоре бе завързал качулката. Така бе работил цял ден. На обекта нямаше голяма разлика от студа навън и вътре. Работниците сами искаха да бъдат постоянно в движение, за да може да не усещат студеното време. Дори п ...

Клошкар
1.
Гладен съм, а нямам пари...
От няколко дни не съм си купувал нищо
и съм на стари изрезки от ... ...

Ще станеме на прах
И ще изчезнем...
От нас дори и спомен няма да остане.
И никой няма да ни помни
И нищо няма да е важно... ...

/апева ромб/
Чист
л а з у р.
Полъх. Гръм.
О б л а ц и р о й. ...

Шепнеш ми го тихо на ухото,
толкова си моя, моя, моя,
сърцето ми като лудо подскача,
кръвта във вените ми кипва,
земята под краката ми пропада. ...

Омръзна ми да те желая
и да те искам всеки ден,
за тебе тайно да мечтая,
а ти да си далеч от мен.
По пътищата на мечтите ...

Векове наред лъжата се е развивала и разнообразявала. Според изследванията на социолозите лъжата е вездесъща. Тя е станала неотделима част от живота на хората. Можем да я открием, както в междуличностните отношения, така и на всички нива на обществения живот – в националната и регионална политика, в ...

С годините човек се научава
да класифицира добро и зло...
да вярва на това, което диктува
негово не и да сърце.
С годините във теб са се събрали!? ...

Трябваше да се родя преди век
и в онова морално време да живея.
Знам, животът не е бил по-лек,
но нямаше като сега да залинея.
Трябваше да се родя тогава, ...

Стреснал съня ви, тътен свисти със закана...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...

В едната посока – ти, а в другата – аз.
В единия край на стаята ъглите измерваш по дължина -
силует без плътност и форма.
В другия край по ъглите се свличам - сълза по сълза.
На пода порцелановата кукла в тъга. ...

Мъничка планета.
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...

МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...

Болгарская роза
автор: Ольга Борисова
Антонине Димитровой посвящается
Ты где, подруженька, теперь,
В какие улетела сферы? ...

突然发现站了好久
不知道要往哪走
还不想回家的我
再多人陪只会更寂寞
许多话题关于我 ...