Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта. ...

Пораснала... жена искаше да станеш.
Мечтаеше детското сърце под светлите прозорци.
Чакаше си времето, момента, по пътя
на възрастните да те поведе.
Твърде бързо... ...

Гений страдащ от слабоумие,
помияр с родословно дърво.
Душа белязана от бездушие,
сълза ражда око.
Жиголо с мека ерекция. ...

По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! ...

Просто така, просто така...
Понеже в сърцето ми си гост
Прииска ми се да ти подаря капикос 1
Просто така, просто така...
Докато до теб денувам 2. ...

Населението на Земята е около 8 000 000 000 души.
Приемаме това за 100%.
И започваме да броим:
11% са в Европа, 5% в Северна Америка, 9%в Южна Америка, 15% в Африка, 60% в Аюия.
49% живеят в село, 51% в град. ...

Не ме затваряй – руйно вино – в бъчва...
Не чакай в нас страстта да отлежи.
сега ме пий – копнежът ни измъчва,
узрял от зов, светът ще натежи.
И нека плитки – чепки две – надвиснат, ...

Стара любов по телата див огън рисува
с пръсти жадувано жарки на зряло момче,
няколко вечности бързи за тях потъгувах,
сплетох въздишки издайни на цветно венче.
Много ръце се протягаха жадно срещу ми, ...

- Роден?
- В Михайловград…
- В момента живущ?
- В Монтана…
- Причина за преселването? ...

ВИНОТО НА ТРИФОН
... и одите на радостта,
и болките от вехти рани,
и мъдростите на света
във чаша вино са събрани, ...

Глътка вино отпивам от чашата,
капки се стичат по жадните устни.
Прекрачвам в стаята на душата ти,
стъпвам тихо и плахо на пръсти.
С вино отмивам тъгата в очите, ...

Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.
Бялото не е израз на слабост. ...

Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица, безусловно,
а ти – с чадърче покрай мен.
В гьол нагазил до коляно ...

Не само днес, е ден за любов.
Не само днес, потръпват сърцата.
Не само днес, светът е суров.
Не само днес, живеем с мечтата.
Стъпим ли в зоната на обичта ...

Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек ...

Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят ...

По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...

Господи, знам че съм длъжник,
ала дай ми либе да обичам.
Младостта минава като миг.
Дай - и тя да ме обича.
Боже, знам че все греша, ...

/сериен хорър/
Дъхтящ на гнилост,
с изръфан лик,
да търся
тръгнах ...

Очите ми горят
докато те гледат.
Устните ми горят
преди да те целунат.
Ушите ми горят, ...

Сред този празник сам съм аз,
мечтая за теб, нека да те видя,
дай ми топлина сред тоя мраз,
ела, искам аз до теб да ида!
Надеждата и сред тъга не умира, ...

За либето похвално слово харно
душата ми изрича в просветление.
Зорница в зараните лъчезарно
денят ми приютява със знамение.
Душата ми изрича в просветление ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък вс ...

Снажен момък – канара̀,
на мегдана, на седянка
мярна гиздава мома
със снага като фиданка.
Натъкмена с бял фуста̀н ...

ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕРЯХ С БАЩА МИ
Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст. ...

Юнитка пита баща си: Тате, какви хора са българите?
Бащата: Тракикомични!
Юнитка: Искаш да кажеш - трагикомични.
Бащата: Искам да кажа, че ние българите произхождаме от траките...

Аз голям съм и юнак,
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...

/по идея на Венцислав Василев от София/
Хасан бил заварен врасплох от голямото турско земетресение. Не успял да избяга и многоетажната кооперация се срутила върху бедната му глава. За щастие бързо и ловко се скрил под масата и треперел от страх, докато трескаво напипал парче свободно стърчаща армату ...

Веднъж във всеки живот ни се дава брат или сестра,
най-чистата обич и светлина.
Веднъж във всеки живот имаме такава обич.
Само брат и сестра, знаят, колко е чиста тя.
Коя сестра не познава малкия си брат ...

Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...

МОЕТО БЛАГОДАРЯ
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...