Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,
под омайни липи, спотаени дори и от Бог,
невъздържано млада, а толкова стара,
разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов.
Като тясна врата към предходна епоха, ...
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
Не знам дали ви дразни като мен,
че всичко днес за „Супер“ ни представят:
- Реклами многократно всеки ден
прескъпи стоки нагло възхваляват.
- От телевизиите Бай Иван, ...
… Така.. Излезе, значи… Докато отиде до майка си, докато оправи апартамента, докато се наклюкарят…
Имам бая време за себе си. За себе си, я… За любимия себе си…
И за още някоя… Да отскоча до Мимето? Ама напоследък нещо ми се мръщи… Що съм разправял, че обичам Русията, а пиша с радост как оловен дъжд ...
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
ПОГЛЕД В ПОЛИТИЧЕСКАТА КОЧИНА НА БЪЛГАРИЯ
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и чест ...
Доближих се бавно към теб и те погледнах. Небрежно красива с разпилени коси. Усмивка по детски и смях от сърце. Душата ранима е, но нека не личи. Когато сълзата потича , ти само и се усмихни. Обичта към теб трябва да е има, за да усещаш когато си любима. Очите виждат, а душата знае, как може огледал ...
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
/ из Записките на един средно статистически българин /
Седя умислен, или по-скоро омаломощен.
Какъв месец само. Добре, че свърши.
Бъркам машинално с лъжичката кафето си, сякаш не е със захар, а с хилядолетна хималайска сол.
Бавно разтворима, ами тя е на хиляди години, макар на опаковката предвидливо ...
Красива си – със вечност си,
и хубостта ти, е отвъд чертите ти!
Сияеш – със приемствено смирение,
и ребус си – загадка за отгатване!
Ти, си! – Да! – Да! ...
И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, АПРИЛ!
… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,
да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,
да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,
и сладък сок от бялата бреза да ми смълчи – поне за миг, езика, ...
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
Утъпкани пътища на път и под път...
и лесно върви се по тях,
но имаш ли поглед в този живот
свой да прокараш... с размах.
Така господар си на свойта съдба. ...
Пред вратата се разнесе трясък, сетне тя отхвръкна и в Голямата зала връхлетя стражът. Летя два метра, после блъсна с шлема стола на писаря и в едно по плочите затракаха меч, перо, мастилница, щит и две глави, които се удариха, та най-после купчината се разпадна и настъпи тишина…
Боляринът смаяно се ...
Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.
Нощта тихо стъпва на пръсти, ...