Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих, ...

Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...

- Е, не се ядосвай! - казват политиците - То е почти същото!
Да, ама не! Дядо ми е разправял, че едно време в училище е имало дисциплина научен комунизъм. И учителката им казала:
- Ученици! Не разсъждавайте! Има кой да разсъждава!
- Кой? - попитали всички.
- Партията! - отвърнала тя. И била съвсем с ...

Глава 12. – Три мории и капан
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревог ...

Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...

Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...

Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.
Орисах те, вълнение любовно, ...

Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...

НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...

Докато чакаше да дойде командирът на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде пред Толбърн и другите, ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света, в кой ...

тя е на четиринадесет и не иска
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...

Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши ...

Привличаме вниманието,
и смятат ни за луди.
С поглед ме предизвикваш,
без думи се разбираме.
Обичам всичко, което си, ...

Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...

Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk

Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...

Във вихъра на любов измамна...
човек не очаква, че капан е туй.
Чува звук, щракане...капан!?
Попаднал си във яко дим.
Мирис,аромат на пошлост... ...

Здравей, мое мило море!
Пише влюбено в теб дете.
Искам болката си да ти кажа
и какво се случи да разкажа.
Миналото лято с татко и мама ...

Няма и никога не може да има успешен народ,
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
интриги и клевети, той това изобщо не крие дори. ...

Мисля те!
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта… ...

На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.
Това е, което се случва през последните дванадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава.
У нас баща ...

Безсмъртна съм, щом сутрин виждам-
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...

Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...

Сякаш думите свършиха.
Сякаш всичко е казано.
Помъдряха докрай небесата.
Но без звук и следа,
тайно, незабелязано, ...

Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...

Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...

..Пред нея на една пейка, в сянката на кестеновата алея, седеше господин, облечен в черно с подстригани нокти.
- Чичо, дай ми една цигара. ...
Пред него, леко наведена и нагло потрепваща, стоеше леля в дрипи с несресана глава. По-скоро механично той просто извади цигара от кутията и небрежно протегн ...

Прошка
Ако сега отново ти простя,
ти утре пак отново ще сгрешиш!
Така ще продължава. До кога?
Ще страдам аз, а ти ще си мълчиш! ...

/дочуто на една опашка точно в 12.00/
"Сирените са си сирени,
но сиренето е с пари!"

И двамата бяхме като зашеметени от неочакваното.
- Ами да продължим към кея за яхти в Глифада, нали имаме място там - смутено предложих
Акостирахме на кея, Джейн се засуети из яхтата.
- Знаеш ли , имам една черна торба с отпадъци за контейнера и доста неща за пране, може ли да...
- Сега не, утре ще ...

Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Избраният воин бе прибрал малката стъкленица с отварата, дадена му от врачката, в джоба на сивия си панталон. Изминаха няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи ...