Асен замина за една седмица в командировка. Беше, както винаги, унил, мрачен дори. Когато Ирка се прибираше вечер от работа, го заварваше да слуша радио, четейки нещо във връзка с работата му в Стокхолм идната седмица. Винаги така се отчуждаваше от всички и от всичко преди заминаване. Не обичаше да ...
Nick Dracula – My confession
Поглеждам огромната кръгла луна и ледени тръпки пробягват по цялото ми тяло. За първи път от десетилетия я виждам такава. Сякаш всеки миг ще се пръсне от напрежение. Нощта не е особено приятна за разходки, защото всеки момент може да завали, а студът е направо ужасяващ. ...
Живееха едно време една Скала и един Водопад.
Толкова сплотено беше тяхното семейство, че настъпи момента, когато започнаха да им се раждат дечица - малки камъчета, които се отронваха от скалата. Татко Водопад ги поемаше и им намираше местенце покрай Мама Скала, за да се чувстват добре и да са защит ...
Океани ме разделяха от това, което исках да бъда. Малко по малко полудявам и не намирам истинското си аз. Дали е късно да се спася от това, в което сама се превърнах. Нима е късно да започна отново отначало.
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само ...
Надникна нощта и погали леглото,
застлано със спомени стари.
Леглото, в което без шум се кикотят
любови безброй и кошмари.
Заимах се с време, умора и бръчки. ...
Отново всички прожектори теб осветяват,
хиляди те аплодират, а много малко те познават.
В теб виждат звездата, силната, смела жена...
А когато всичко свърши? Оставаш сама.
Свикнала си вече с заучената усмивка, ...
Как ли не търсих под старите шуми,
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда, ...
Налей ми чаша отлежало вино,
да ме напие с буйната си страст,
за да забравя неговото име,
да падна немощна в прегръдките ти аз!
Отпий и ти от чашата кристална ...
Пътят към вечния простор
Вятър спи на върха на лунен сърп,
сънува мечтата си, обгърната в мъгла,
протяга ръце, надига вой,
вечно дирещ своята душа, ...
И не мога спомените да изтрия, и непосилна съм чувствата да залича и вятъра, пищящ в ушите, и думите крещящи "Остани!"... Страха ми - орисия страшна, в погледа мъгла се рей, душата ми за топлoта бленува и радушно да се смей... Усмивката е сякаш толкова далече, като жадуван, недокосван блян. По пътя ...
Равнодушно
Равнодушно всеки ден чакаме да дойде вечер,
всеки сяда уморен, вместо близо - все по-далече.
И загледани встрани, все за нещо съжаляваме
и замислени мълчим, и по-бързо се забравяме. ...
Белязана от любовта
Съдбата играе своята шега,
иска тя да върне отново любовта.
Отново да изгрее сияйната зора,
отново да разцъфнат повяхнали цветя. ...
Променям се, когато те обичам,
пак за тебе плача, но този път боли...
Дори да знам, че от мен зависи всичко,
не мога да не роня сълзи...
Ще ми липсваш вечно - ти го знаеш! ...
Измъчвах те до болка - безпощадно
и влизах в мислите ти с трясък,
пулсирах в странен ритъм - кръвожадно,
излъсках ти гнева почти до блясък.
Прииждах и си тръгвах на талази, ...
Пресякохме с тебе пътища грешни,
един към друг устремени... В забрава.
Не съм мечтала дори да те срещна
(и дали въобще е притрябвало),
щом нахално в очите ми ровиш, ...