На Я...
Късна вечер. Аз отново съм навън, но този път сама. Без теб, моята любов. Опитвам се да си спомня за всяка наша нощ под небето, огрявайки ни хиляди звезди. Колко пъти сме били заедно, дочаквайки изгрева. Колко много мечти, болка и време сподели с мен. Всяка вечер с теб, за мен беше като нача ...

Искам да удавя всички доводи на разума си
в тъмното вино на твоята душа.
Искам да избягам от студа в дома си
и да се втурна с теб в топлината на нощта.
Искам да съм с теб навсякъде и всякога. ...

Умрях и се родих отново.
Няколко пъти дори.
Всъщност всеки ден наново.
До лудост нека боли.
Нека усещам в пулсиращите вени ...

По дъждовните есенни тротоари
се носи лек ароматна тъга.
Споменът сърцето ми предсмъртно удари -
за лятото, морето и онази свобода.
Някъде красиво плаче пиано, ...

Любовта ни осъди!
Безпощадна присъда!
Любовта се превърна в палач.
Неизказани думи и безкрайна заблуда...
Любовта се превърна в чистач. ...

На Я...
Когати си спомня за теб, сърцето ми забива лудо, а от очите ми потичат безброй сълзи. Всеки път се питам как да прогоня това чувство, което е обсебило душата ми откакто те срещнах. Чувството за силна обич, което и до днес не изчезва.
Ти се появи в живота ми неочаквано. Вдъхна ми надежда, че ...

на Я...
Опитах се да те забравя, но ти беше влязъл вече твърде дълбоко в сърцето ми. Трябваше да го разкъсам, за да те изтръгна от него! А не исках да се самонаранявам, защото ти ми причини достатачно болка. Можех, но всъщност истината беше, че не исках. Знаех, че трябва да останеш завинаги там.
Рис ...

Винаги съм готов за снимка,
много съм фотогиничен.
Вечно правя лудории,
забавен съм, а мама все ме снима.
Като фотомодел съм от бебе, ...

Интригата на мълчанието
Когато сподавено мълчание
разреже маслената тишина,
разбираш, че тайната
на твоето сърце е вече поделена ...

Ти кой си, не зная.
Сърцето ти ледено с какво бих могла да стопя, пак не знам.
Във тъмната стая стоя си приведена
и плача и питам се??? Обичаш ме, знам,
но само на думи любов не гради се, ...

- Не мога да дойда, Стийг! - гласът на Ана идваше сякаш някъде отдалече.
- Но защо, Ана?
- Натрупа ми се много работа в службата, взела съм си домашно и за тази вечер. Моля те, не идвай у дома, искам да съм спокойна.
Стийг не знаеше, с какво неговото присъствие ще направи любимата му неспокойна, но ...

В пропитото от толкова ласки легло,
отново в прегръдките ти падам, приласкана,
да пия наслада от устните ти пак получих покана.
Докосвам всяка извивка на горещото ти,
тръпнещо в омая тяло, ...

Осъмнаха молитви непрошепнати
във болката на утринната тишина.
Сбогуваха се мисли неизречени -
под свода на запусната мечта.
Далече в мрака пак ехти ...

после е съдба
загубих те
разтвори се
в пространството
като топлина ...

ПЪТ
НЕ ВЕДНЪЖ
СИ МЕ РАДВАЛ, БАЛКАНЕ,
ИЗ ДЕФИЛЕТО
НЕВОЛНО ВАДЯ ПЕРО... ...

ГАЙДИ
ЗАСВИРЕТЕ ГАЙДИ,
ЗВЪННЕТЕ РУЧИЛА!
ВДИГНЕТЕ ДУШАТА
И ДАЙТЕ МИ КРИЛА... ...

СРЕЩА
Благодаря за добрата организация!
За мен беше от голяма полза. Докоснах
се до хора, които ми дадоха надежда.
А и аз донесох своята светлина, комуто е ...

Днес е моят имен ден,
утре ден рожден
и започвам да празнувам,
но малко се страхувам,
с година остарявам ...

Тишината беше ужасно мъчителна. Тя и сега е мъчителна, след толкова години...
Живее в нея, преследва я, заглушава всеки смях, всяка надежда, разсича всяка глътка въздух на малки животоспасяващи трохички кислород, колкото да диша. Но сърцето иска много кислород. А душата... какво иска душата? Има ли ...

Нямам време
да плача,
нямам време
да крещя,
нямам време ...

> Тя пристъпва бавно и тихо. Идва неусетно, никой не я е канил, никой не я е викал... Облечена е в бяла пелерина, изтъкана от тънки нишки кристал, а на главата си носи ледена корона. Почти бялата й коса си спуска върху раменете й. Покрива я тънък снежинков пласт. Където и да мине, носи след себе си ...

Измислена любов от луди сънища,
положена във дланите на вятъра.
Изваяна от неизвървени пътища.
Разпъвана с езиците на огъня.
Докосвана със дъх на лято парещо. ...

Припява във очите
онази песен волна,
която съм дочула от дъжда,
измивайки сълзите
превръща ме във сребърна ...

Ще се пристрастя през лятото,
след новините към новите ти чехли
и щастливата усмивка.
И зимата заради теб ще заобичам
и ще се отрека от собствената гордост. ...

Защо не си до мен сега?
Защо поне веднъж не кажеш"обичам те"?
Защо сърцето си във камък ти превръщаш?
Защо боли ме от срещата със теб и от всеки поглед твой?
Защо съм луд и те обичам? ...

Самодива
Из глухи усои, в диви дъбрави
ще скитат нозете ми алени.
Ще пие роса снагата корава,
от мъж досега не погалена. ...

Когато си тръгнеш
Винаги съм имала нужда от време за себе си.
Никога не съм си мислела, че ще си ми нужен, когато плача.
И дните изглеждат като години, когато съм сама,
и леглото, на което спеше, ...

Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
скриваше свойто мълчание, в хората всяваше
страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
не виждаше тя. И молеше минувачите за
капчица вода. Но никой не чу молбата й. ...

Какво са срещите?
Къс миг безвремие.
Сред многото усмихнати лица.
И взрив от чувства,
и копнежи, ...

Кажи най-накрая нещо свястно!
Не виждаш ли!?! Обичам те ужасно!
Не помниш ли какво ми каза?
... и сега съдбата ме наказа...
Каза ми, че ме обичаш. ...

ПОМНИШ ЛИ???
Помниш ли хубавите дни,
очите ми молещи, добри?
Помниш ли как планове чертахме,
И се кълняхме: ”Че друга обич няма”, ”Че аз и ти сме земята”? ...

Хиляди надежди празни
умряха в мрачния и грозен ден
и говориха ми хора разни
за възможностите на човека в мен.
Защо ли трябваше така да става? ...

Нощта предлага ни безброй звезди,
които тайничко ни се присмиват
и всяка вечер светят тези мънички луни,
когато хората заспиват.
И светят те със свойта добрина, ...

Лудата
Тя има бърза походка и тракащи токчета
на старомодните жълти обувки.
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки. ...

"Цветята не забравят"
Искам да пиша
с очите,
сърцето си,
да бъда истинска, ...

Да бъдем двамата е сладко,
да бъдем двамата е толкова добре,
да бъдем двамата е по-вкусно и от портокаловото сладко,
по-вкусно от всичко, което животът може да ни поднесе.
И появи се сякаш ти от небесата, ...

Мълчанието между нас не е отрова,
а цвят, преварил пролетта.
И макар без думи да говоря,
раказвам как ме е сковал студа.
Тишината не е клетка. ...

Dima Bilan
Я тебя помню
Этой волшебною, бархатной ночью
Я не могу уснуть, что-то мешает
Может случайно, а может нарочно ...