Нощта спусна черната си пелерина над града, но вместо да заспи, у Ник се породи неистово желание да отиде някъде, където никой не го познава и да прави каквото му дойде на ум. Просто той имаше нужда да се забавлява, защото вече бе започнал да забравя какво значи това. Като студент Ник беше душата на ...
Сълза наднича в детските очи,
изпълнен е света с измама и лъжи.
Стрела пронизва детското сърце,
``Обичат ли ме още те??``
От стаята се чува крясък, ...
Днес околовръстната ми каза
От теб пари за чукане не искам, а букет.
А него от г**а си ли да го извадя?
Да не си пчеличка дето носи мед?
Не, ти се чукаш за зелено ...
Реших вчера да изляза на разходка
с моята чудна модна походка!
Сложих късата пола,
намазах се с червило и по носа.
Сложих си потничето (дето може и без него). ...
Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1
🇧🇬
Двете морско сини плажни чанти стояха на леглото, плътно прилепени една до друга. Разтворените им ципове приличаха на широки усмивки, сякаш чантите се радваха, че отиват на море. Даниела беше ужасно неорганизирана, когато подреждаше багаж и губеше много време в излишни действия. Слагаше една дреха, ...
Просълзяваш се, щом ме съзреш.
Уж ядосан си, но в миг ти минава.
И искаш времето да спреш,
за да не можеш винаги да се предаваш.
Аз усмихвам се, щом се явиш, ...
Днес събираме се ние,
който каквото иска ще пие,
защото изпращаме наште абитуриенти
и пожелаваме им скоро да станат студенти.
Дойде денят на техния бал, ...
... на теб
Ако някога все пак решиш да откриеш пътека към мене...
Или тръгнеш по пътя, там, гдето се събират земята с небето...
Ако сутрин отваряш очи уморено
или просто си мислиш за мене... ...
По устните на притръпналия делник
към теб пристъпвам с тихи стъпки.
Не ми достигна вяра, малко смелост
докрай да те убия, моя Тръпко.
А ти пенливо по устните изтичаше ...
Замълчи и не рови във огъня с ръце,
в кървяща рана ти не слагай пръсти -
душата ми на къс да разсечеш,
тя парещия кръст не ще захвърли!
Че тя е пътник във пустиня, ...
Вместо бои взех от живота неща...
Вместо платно ползвах небето.
Вместо жълто взех слънчевата душа.
Вместо червено сложих си там сърцето.
Зеленото сбрах от близката ми гора. ...
Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили ...
Човешкото създание е една много странна комбинация между дух и материя.
Това, което го кара да върви напред, са Любопитството и Мечтите.
Различаваме се едни от други по силите, които имаме и влагаме в развитието си.
Във всеки от нас се борят 3 вида сили - човешките, дяволските и божиите.
Човешките с ...
Една среща между Пратеник на Злото и Наранената от Любовта душа:
- Много ли го обичаш?
- Болезнено много.
- Въпреки, че така те нарани, продължаваш да мислиш за него, нали?
- Да, ден и нощ. ...