Не мога да си позволя да те загубя.
Не искам да заровя спомена във думи
и всичко помежду ни да пропия.
Магия ли?... Това направо е безумие.
Не исках споменът да ме погуби. ...

На инат
залостих вратата,
макар че ако решиш,
с лекота ще отвориш.
На инат ...

Намерих те,
а вече те изгубих!
Мислех си,че си различен!
Защо бе поредния,
който с мен се подигра? ...

-Тя няма да има деца!
Остава и малко, колко ли,
само Бог знае това...
Някой плаче, това е моята мама,
а докторът с бялата манта ...

Питаш ме защо съм аз такава-
казвам ти го тука откровено:
няма за това до век забрава,
ще споделям нещо съкровено.
Втори път…и сякаш го очаквах: ...

Моля те върви си и не се завръщай
недей да търсиш спомените си в мечти,
моля те не се обръщай
душата можеш да ми вземеш
но не се обръщай,а върви! ...

Нима, когато искам да обичам,
смалява се света,
и всеки жест,и всяка дума,
премерени са от това!
Нима, когато ме погледнеш, ...

Ставаш.
Пореден ден.
Тръгваш.
Отново изморен.
Бягаш. ...

В пожар от безброй слънчеви лъчи се стапя Луната
От очите й се отронва кристална роса
Още една нощ танцува сама в двореца на Тъгата
Обвивайки света с гарвановата коса
А ние с теб, двама влюбени, нехайни за нея лежахме ...

Мама я няма! Как да я върна?
Със колко криле, нощта да обгърна?!
Нощта, която ме обзе,
е все безсънна и бездетна.
БОЖЕ... ти защо ми взе ...

От празна чаша пак пия
Напълнена с кръвта на Самотата
Поглъщам я бавно и вия
За да счупя тътена на Тишината
Цигарата бавно догаря ...

Бедността е нагла, често злобно гладна,
облизваща трохите недоядена мечта.
Беззъбо захапала студа до някой ъгъл –
безлика сред разноликата тълпа.
Бедността не чака, не може и да спори, ...

Обичайте се, много ви моля, само се обичайте,
и не спирайте да поливате цветята на балкона;
не повличайте крак пред амвона, затрупан
от съчки и мократа есенна шума,
дайте ми дума! ...

Как да избягам от теб?
та ти открадна сърцето ми,
като добър фокусник го изтръгна от мен
и сега живее в теб.
Как да избягам от теб? ...

Оценете ме!
Хайде заредете химикалките в ръце
и оценете чувствата ми споделени
под формата на стихове!!!!
Оценете душата ми! ...

РАЗКАЖИ МИ ЗА СЕБЕ СИ СЕГА
НЕ ПРИКРИВАЙ БОЛКАТА,ПРОБЛЕМИТЕ,
ЗАщО СИ УНИЛА ПРИЯТЕЛКО МОЯ
КАКВО ТЕ ТОРМОЗИ...КАЖИ
МЕН МЕ БОЛИ ДА ТЕ ГЛЕДАМ ТАКАВА ...

On a dark desert highway, cool wind in my hair
Warm smell of colitas rising up through the air
Up ahead in the distance, I saw a shimmering light
My head grew heavy, and my sight grew dimmer
I had to stop for the night ...

Para Tu Amor Заради твоята любов
Para tu amor lo tengo todo Заради твоята любов аз имам всичко
Desde mi sangre hasta la esencia de mi ser от кръвта, до същността на моето
същество
Y para tu amor que es mi tesoro и заради любовта ти, която е моето ...

Толкова дълго те чаках,
като напукана жадна земя
молеща дъжд и прохлада.
Толкова дълго се молих,
плаках, страдах и исках! ...

Не ми изпращай
непознати хора
не искам да греша,
защото, бога ми
сгрешиш ли този път, ...

Любовта ни не изгаря,
защото носим тиха страст,
тя деня ни преповтаря
и път чертае тази власт.
Дори и там – в моя сън, ...

Не плачи...
Сълзите са росата на боговете.
Не поливай
невинните, недоспали треви.
От солената им отрова ...

Не съм Мария - Магдалена
и Дева Мария не съм -
ни грешна, ни свята.
Аз съм Лилит -
прокълнатата Черна луна. ...

Една сълза се плъзва по лицето ми...сълза, извикана от спомена за най - прекрасния човек , когото съм познавала.За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповтори ...

ЩЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ ТИХИЧКО ВЪВ МРАКА,
ЩЕ МЕ ПРЕГРЪЩАТ ВСЯКА НОЩ,
СЪРЦЕТО МИ ЩЕ КАРАТ ДА ПРЕСКАЧА,
ЩЕ ВРЪЩАТ ЛЕНТАТА НАЗАД.
ЩЕ БЪДА МОЖЕ БИ СТАРИЦА, ...

Моля, този стих да не бъде оценяван!
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце. ...

Нарисувай ми, художнико, душата си!
За платно използвай мойто тяло!
Цветовете сам си избери!
Изгаряй всяка болка с огнени бои.
На мястото на мъката щастието бяло ...