Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.6K results

Обичта на една майка 🇧🇬

Чакаше ги толкова отдавна – нейните дечица! Беше прехвърлила тридесет и петата си година и вече живееше в страх, че никога няма да има свои рожби. Обиколи професорските светила на няколко специализирани клиники. Подложи се на какви ли не изследвания. Мненията на известните медици се препокриваха – в ...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
pastirkanaswetulki
Prose » Short stories
2.2K 5 29

Дунав 🇧🇬

Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.
Сега като поточе си тече ...
valiordanov (Валентин Йорданов)
valiordanov
Poetry
494 1 2

Смисъл в смисъла 🇧🇬

Когато разбереш, че няма смисъл
да се доказваш и пак да прощаваш,
защото изтъркулената мисъл
те провокира бързо да решаваш.
Когато разбереш, че няма смисъл ...
natiii (Наташа Басарова)
natiii
Poetry » Philosophical
522 1 3

За другия живот 🇧🇬

Вместо да пътувам съм трамваите,
да се бутам като скот,
по-добре да скоча до Хаваите,
там, при другия живот.
Вместо да съм сред ратаите, ...
байГецан (Георги Янков)
байГецан
Poetry » Humorous
567

Книга 6 глава 8 🇧🇬

-8-
Бъдещето постоянно отваря обятия,
но ние Живеем Тук и Сега,
с отпечатък от спомен за предстоящо зачатие
и раздяла с Откритата Духовна Среда! ...
krasio0109 (Красимир Кръстев)
krasio0109
Poetry » Philosophical, Civic
713

Много или малко 🇧🇬

С финеса на първо докосване
обръчите на бягащите лъчи
се впускат в слепи надпревари.
Сред слънчеви петна изгаряне,
пропускане на малка сцена ...
vitality2 (Мария)
vitality2
Poetry » Love
1.8K 2

Събиране на парчетата 🇧🇬

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Poetry
634 1 4

Сън за късмет 🇧🇬

Из жужащото пространство
на летящи души,
из еферия от пъстри енергийни кълбета,
летях си безбрежно
сред океан от лъчи, ...
Миг31
Миг31
Poetry
865 4 6

Кой цвят да избера 🇧🇬

Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден ...
Eleya (Елия)
Eleya
Poetry
679 1

Молитва и свещ 🇧🇬

Молитва и свещ
Поех отново по пътя на храма на Бога
и прекръствам се пред пътната врата.
Отварям вратата и да се сдържа не мога,
правя кръст с ръка и му благодаря. ...
valcanyon (Валентин Миленов)
valcanyon
Poetry » Philosophical, Civic
557 2

Искам да опиша свободата 🇧🇬

Свършиха ли вече стиховете
дето галят всички сетива?
Всеки втори, казва, че поет е
и реди куплети с вещина.
И издава всеки който има ...
valiordanov (Валентин Йорданов)
valiordanov
Poetry
474 1

Дъждовно лято 🇧🇬

Дъждовно, ароматно и щастливо.
Най-сухият ми ден е напоен.
И мокро лято капките разлива,
и всеки миг е с капка украсен.
Копнеж с прохлада ненадейно слезе, ...
zelenaradost (Милена Френкева)
zelenaradost
Poetry
526 1 8

Участ 🇧🇬

Ослуша се. Беше тихо. Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва за кънти.Става ти страшно, защото тишината , както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става страш ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
1.5K

Дълг 🇧🇬

Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poetry » Landscape, Strict forms
594 3 11

Пренаписване на есента 🇧🇬

ПРЕНАПИСВАНЕ НА ЕСЕНТА
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки? ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poetry » Strict forms
591 2

Прокурорство по Цацаров-ски 🇧🇬

С прокурорската си политика
всеобщ фурор предизвика Цацаров.
Лови само дребната цаца,
щото за едрата риба
бил нямал въдица ...
Вълшук (Вълчо Шукерски)
Вълшук
Poetry
481

Стадото 🇧🇬

Блее си то, не ще да разсъждава,
за родоотстъпници може да гласува пак,
в резултат - родното се разпродава,
кандидати - много, последицата - мрак.
Не ни дават да имаме родина своя, ...
hcs (Георги)
hcs
Poetry » Civic
589

Пак ще бъдеш 🇧🇬

Ще те срещам отново,
но само в съня си!
Ще си говорим отново,
но само... за минали случки!
Ще се усмихваш отново, ...
ValentinaMitova (Valentina Mitova)
ValentinaMitova
Poetry
458 2 5

Присъда 🇧🇬

следва
да се извините
на крадците
и лъжците
че им малко ...
rhymefan (Стоян Минев)
rhymefan
Poetry
435 1 1

*** 🇧🇬

колчем
любовта - любима -
нека и - необратима
колчем
любовта - ранима - ...
rhymefan (Стоян Минев)
rhymefan
Poetry
413

За могъществото на жената 🇧🇬

За могъществото на жената
Тогава се обади Шехания, син Иехиилов от синовете Еламови, и каза на Ездра: прегрешихме пред нашия Бог, че си взехме другоплеменни жени от народите на тая земя, но има още надежда за Израиля в тая работа;
да сключим сега завет с нашия Бог, че, по съвета на моя господар и на ...
Galifray (Галифрей Михайлов)
Galifray
Essays » Others
2.1K 3 27

Какво е лятото 🇧🇬

Какво е лятото, всъщност какво е -
финес на синьо Небе в две топли длани,
лазурени мечти в спокойно море
и безбрежност на погледи в мечтания!
Малки съблазни от спонтаностти - ...
eleonora6 (Елеонора Крушева)
eleonora6
Poetry » Landscape
1.8K 1 5

Благодатна Бяла 🇧🇬

Залезът пристъпи благосклонен
след жарък летен ден,
прокара лъч спокоен
през облаците придошли.
" Лека вечер!" - тихичко ме поздрави, ...
keisigeneva (Красимира Генева)
keisigeneva
Poetry
638 1

Най-солените сълзи 🇧🇬

Светът беше притихнал в онази красива, но толкова тъжна утрин. На малкия, сгушен под скалите плаж, нямаше жива душа, освен мен. Тишината я нарушаваха само крясъците на гларусите и успокояващият шум на вълните. С премрежени от сълзи очи наблюдавах как слънцето изгрява над морето и облива всичко в све ...
КимДжаксън (Боряна Христова)
КимДжаксън
Prose » Short stories
1.1K 4 10

Предесенно 🇧🇬

Затворен в раковините, дъждът
все още жълти есени сънува,
със къдрокоси ветрове напът
и как тъгата облаци рисува.
Защото август тича устремен ...
ДИС (Деа)
ДИС
Poetry
799 10 20

Брашно 🇧🇬

Брашното е силно запалимо, но може би вече знаете това...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вят ...
deja.la.muela (Вая ВИ)
deja.la.muela
Prose » Short stories
1.2K 2 12

Лудост моя 🇧🇬

И залезът, луната, и звездите,
...и мракът, който в мен се е стаил...
мълчащ, прокрадващ се през дните,
към тишината в мен е път открил...
И скритостта ми, скрита на дълбоко в мене, ...
свещен_огън (Свещен Огън)
свещен_огън
Poetry » Other
1K 3

Притча за даровете 🇧🇬

На един евреин, Бог му се явил в съня и казал:
- Прекоси пустинята и ще ти дам най-богатия дар.
На сутринта човекът сложил в старата си торбичка, питка, бучка сирене и взел мях с вода.
Не минал и километър в пустошта и видял сред пясъците, че се подават някакви кожени дисаги. Разкопал около тях и ги ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Prose
711 3 28

Не питам и колко 🇧🇬

Измълчах до един всички гневни и черни куплети,
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poetry » Philosophical
586 3 13

Книга 6 глава 7 🇧🇬

-7-
Нашият влак е като Дамско Сърце...
Абсолютно,до безкрай Разтегателен...
От всички гари и спирки всички може да побере,
но релевантно,като сърцето,не знаеш в него какво те очаква...? ...
krasio0109 (Красимир Кръстев)
krasio0109
Poetry » Love, Humorous, Landscape, Philosophical, Civic, Free verse
726

Сърцето на психолога 🇧🇬

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Poetry
589

Все за мен 🇧🇬

тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях
и виждам как в устите им
разпукващи се ябълки ...
malkatamiss (Малката Мис)
malkatamiss
Poetry
1.1K