Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...

Не се става жена, раждаш се жена. И не, нямам предвид съвременния стереотип за "напомпаната" мацка, която се показва във всяка реклама. Имам предвид онези жени, които ходят с увиснато коремче и стрии след малките си деца, тези, които готвят с едната ръка, а с другата държат детето си. Тези жени имам ...

Намери си причина, да не казваш на зимата,
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...

на чичо
Едно Перно неизпито
и хиляди, хиляди спомени...
Понякога просто се питам,
дали пък не те разочаровах. ...

Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...

Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...

В съвременния свят всички хора са музиканти -
свирят на клавиатури, слушайки музика -
на слушалки...
***
Лечение за негативни мисли ...

Смали се любовта – солена капка,
попаднала в очите ми – сълза е.
С теб времето бе скъпо. И за кратко.
Уж време е, а всъщност май е заем.
Аз заеми не вземам, а пък трябва ...

След теб стихотворенията свършиха.
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам! ...

Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...

Мирише ми на дом и виждам баба,
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.
Припява качамакът, там в котлето ...

Малък, дребничък на ръст.
Дрехите – отдавна овехтели.
Понесъл тежкия си кръст. И пак...
От нас по-истински живее.
Сутрин рано ходил за вода. ...

Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
С устни тя допря живота
наричаше го с нежни имена
ръцете си протягаше към него ...

1. Светлинна трансформираща буря е Тя,
Той - огнена тъма, прикрита зад кротка Луна;
преминаваха така през вселенската шлифовка,
учейки истини за живот и прераждания.
2. Два пламъка близнака с огромно его, ...

Градът е млад и млада е надеждата,
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.
Градът е млад и млада е надеждата, ...

С привкус на отминалото лято
слънцето във тебе гали
намери ли тревичка в мене
куп огньове ще запали.
В небето виждам птиче ято ...

Понякога съм като вас - съвсем така.
От дребните неща съм развълнуван.
Изкъпал се в житейската река
един-единствен път, за да не плувам.
И слънцето ми диша във врата, ...

Опиянение
Вино, любов, надежди и страст,
обич греховна, целувки в захлас.
Нощ озарена, луната блести,
очи се чернеят, дяволът не спи. ...

Бях прочел „Под игото“ твърде внимателно за своите единадесет години. Наложи се да ползвам речник и безброй консултации с баба ми, но го прочетох. Хареса ми, впечатлиха ме и героите. Имах си любими, разбира се. Запомних и някои реплики, които повтарях при разговор с родителите ми. Бях горд, защото м ...

Утрото - тъга е тъй позната,
с мъгла и хлад пропита Есента,
съвсем ненужни капят си листата.
Върви Той сам, сама върви и Тя.
Съдбата, хм, картинката събра, ...

Станах аз една сутрин рано-рано и преди още да съм се измила и облякла, ей така, както си бях с розовата пижама на сини слончета и сатенената нощна шапчица на пеперудки, бам – право към хладилника! Прясно мляко ми се беше припило, защото цяла нощ бях сънувала, че се давя в розова вода за уста и вика ...

Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...

– Как си? Мислиш ли за мене?
Искам да говорим пак!
Да е кратко! Няма време…
Просто дай ми знак!
– Чакай! Аз ще те прегърна ...

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...

Добър ден! Ха! Да, драги ми господине, Вие с хавайската риза, ще ви наричам Дега, да, вие, който сте отзад. Колкото и да се подхилквате мълчиливо, Калифорния е задушаваща. Питайте ме де, питайте защо?
Провиквате се да не ви занимавам с бълнуванията си? Ми обидете ме на силен глас, как да ви чуя от т ...

Животът - тънка нишка от свила,
усукана от божиите ръце,
втъкана в негов образ и подобие,
в душа и плът, в пулсиращо сърце.
Животът - дар от вечните стихии, ...

"Благодаря" е дума неземна,
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто лице!
Дума, която носи духовно богатство, ...

Може ли, има ли мъничко време
с облаче синьо да вържа косите?
В цветни усмивки, по лятно големи
да боядисам октомври. И дните,
дето са купесто-сиво дъждовни ...

Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...

Сълзите на розата
Първа глава
Продължение
Така бавно, денят се изтърколи. Слънцето скри лика си зад големия хълм. Обагри небето в кървавочервено . Въздухът захладня, а тъмнината запълзя над боровете. Песента на птичките заглъхна. Гората притихна. Чуваше се само протяжното виене на самотен вълк в гор ...

Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Лицето ти е в полусянка,
а устните - преляло в мрака вино,
което някой хищник ще изпие...
Очите ти опитват да прошепнат нещо -
учудено и неразбиращо големи. ...

В сърцето ми отдавна има свещ,
много дълго време огън не видяла…
Ще се намери ли някой с въглена горещ
да я запали, със светлината си бяла?
Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал, ...

Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...

Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...

След обяд двете се срещнаха в хлебарницата. Усмихнаха се една на друга и жената я помоли:
- Изчакай ме навън!
Тръгнаха към вкъщи.
- Казвам се Милана. Ще бъдем съседки - колкото Бог ни е отредил или съдбата. Кой както го разбира.
- Приятно ми е! Аз съм Наталия. ...