Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...

- Учителю, има ли универсална справедливост?
СОКРАТ (саркастично): Да, твоята чаша с бучиниш е равна по количество и качество с моята. Това не е ли спаведливо?
Но ти искаш твоята да бъде по-малка, по-хладна и по възможност инкрустирана с неземни скъпоценни камъни.
Ако тази твоя мечта се сбъдне това ...

Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...

Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...

Всеки август децата в квартала
заминават на юг на море.
Край Созопол, Бургас и Кавала,
а понякога… и в Сен Тропе.
Те са винаги… с майка и татко. ...

Есенната репетиция
в черно-бял репертоар,
птичи ноти върху жиците,
още лятото е цар.
Готви се, отива някъде ...

Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...

Граница като че ли е последната дума, която ни идва наум, когато разсъждаваме за това какво представлява свободата. Нали свободата затова е свобода, защото не трябва да има нещо, което да я ограничава? Така е, но само на пръв поглед; така е, но е много важен контекста, в който боравим с понятието. Т ...

ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...

/История от далечната Римска империя/
Излезе рано от Паладиума, където беше наел стаичка. Рано-рано, но клиентите са готови, време е за жътва, защо да губи време? Днес очакваше поне двадесетина клиенти – обол по обол, сестерция по сестерция и в кесийката щеше да задрънчи ползата от знанията и умения ...

Подмладяване на нацията
чрез евтаназия на старците.

Твоето гуш е толкова сладко,
че се разтапям във него изцяло.
И цяла нощ да ме гушкаш е кратко,
Обичам прегръдката на твоето тяло...
И аз да те гушкам Обичам, Обичам - ...

С фенерче в ръката
лети из гората
малката светулка.
Утре ще е булка!
Затуй сега ходи ...

Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...

Как се молех и чаках,
исках място във твойто сърце,
но от теб не очаквах
да получа частица небе,
да усетя сърцето ...

Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...

Властва той от кулата на своите суети,
а тя не може нивга да го доближи,
защото в гърдите му бие камък, а не сърце
и няма как чувствата да разбере.
По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви - ...

До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...

Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...

Жената, която съм аз,
си тръгва достатъчно рано -
преди да разкрият тайните ѝ,
преди да стане излишна,
преди да се превърне в позната земя. ...

С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...

Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...

Днеска обаче май нещо,
из въздуха леко витае,
и сякаш на мило и сладко,
на любов и пролет ухае.
И както пчелите опрашват, ...

Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...

Вървя и гледам как вървя
и виждам, че пристъпвам.
Дочувам звук от тишина.
По тишина ли стъпвам?
Пощипвам се. Не, не греша. ...

В душата ми огън бушува
и се боря с ветровете
да опазя любовта ти скъпа,
да не изгние от дъждовете.
Цветовете ѝ ще поливам ...

Глава 53. Отголоски правдоподобия.
Неведомо, какие соображения носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, что в них пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период шоколадной клоунады закончился. Эти артисты так подробно рассказывают о делах своего мира, что не знаешь, почему ещё им ...

В момента,
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...