Един премиер, който тръбеше навсякъде, че е дошъл, за да постигне нулева корупция, днес стигна дотам, че единствената му надежда да оцелее политически е в корупцията - да си купи 6-7 души, че без тях е заникъде. Това се нарича пълно нравствено фиаско. Но лично мен той вече с нищо не може да ме учуди.

Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка ...

Писателят пише творби, човекът, който обича литературата ги чете, а този който не може и двете, дава оценки за тях.
-----------------------
Защо лъвът не се страхува от хиени? Просто, защото е лъв, а те са хиени.
-----------------------
Един щъркел постоянно ловял една и съща жаба в блатото и тя изл ...

Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна, ...

В забързаното ежедневие,
понякога се разминаваме
и всеки е зает с проблемите,
които някак си решаваме...
А после вкъщи се прибираме, ...

Срещнах те. Бях слаба и глупава. Добра и наивна.
Вървях ръка с теб и разбрах как от мойта доброта, мога лесно да бъда измамена.
Измамена от моето семейство, а също и от самият теб.
Колко жестоко боли и кърви тази мисъл, течаща бавно като последна капка кръв от мойта душа.
Минаха се дни и разбрах, че ...

Водите на бялото езеро се оглеждаха в небето. Птиците наоколо си чуруликаха безгрижни песни. Всичко разцъфваше. Всяка тревичка наоколо ухаеше на живот. Водата беше кристално чиста. Малки рибки плуваха в нея. Песъчинките полепваха по голото тяло на момичето, което изглежда чакаше някого. Бедрата й се ...

след слухтене и топене — повишен е

Роклята на лятото е
толкова красива -
на синчец на макове и
небесно синьо
Толкова вълнения от ...

В големият квартал човешки
считат поетите за грешки.
Идеите си те крадат
и често,често се ядат.
Понякога дори се ритат ...

Питам днес къде е свободата -
дали греховния стремеж не я уби?
Все още ли живее тя в сърцата,
които подлостта ви победи?
Питам днес къде е свободата - ...

Порой дойде и прекатури
зад облаци смръщени слънцето.
Изчезнаха къделите памукови,
влажни рамене сви глухарчето.
Скоро на небето притуленият кът ...

Съществува ли безсмислен смисъл?

Какъв страх обзе целия свят,
принудени хора напускат дома си, все едно е непознат.
Що за ужас? Една след друга лоши новини.
Хора, най-невинни, стават жертви на ужасни вируси и несправедливи войни.
Върнете живота...върнете го като преди. ...

/лични бележки/
Станах свидетел на банална случка пред лекарски кабинет. И я разказах – без особени емоции.
Основният проблем, който ме заинтригува – уважение и привилегии свързани ли са?
Защото маса хора наоколо ми заслужават и получават уважение. Просто уважение – поздрав, споменаване, топъл отзив ...

Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
със вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж, ...

На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.
Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още. ...

Горска случка
Имало да става
В гората Кумчо Вълчо,
потънал в самота,
с вълчицата отдавна ...

Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...

Ще те гушна и мракът ще свърши.
Ще е лято спокойно над нас.
Аз се лутах, от болката скършен.
Ти бе моят сърдечен елмаз.
Две деца най-невинно играха ...

От мене ще направя дом за теб.
Ще ти направя място.
За да те прегърна.
Домът е там където е сърцето.
И приютил, аз приютен ще бъда. ...

Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...

Ще ме загубиш
И ще ти кажа точно как ще стане:
ще ти се стори изведнъж,
ще махнеш със ръка и ще си кажеш:
"Какво пък?! Сигурното дръж!" ...

Тези стъпки, тези тихи стъпки,
дето нощем чувам във съня си
и се будя, и се моля в тъмното...
И на сутринта не знам какъв съм:
спомен, звук, рисунка на стената ...

Който може – да помни, който не – да заспи,
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти ...

Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...

През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...

Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи, ...

В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае - ...

Бородино.
Буджак тонет в холодном ситнике, стонет уходящая осень. От мутного Дуная - до Аккермана, с оголенных верб Прута - и до самого Чёрного моря стоит сплошная морось, всю южную Бессарабию охватили окладные дожди. Падает с заволоченного серого неба мелкие шуршащие капельки воды, однообразно шумя ...

Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...