Ще те настигна- чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.
Ще ни упрекват после затова, ...

Стихчета редя си прости
всеки да ги разбере.
С тях посрещам свидни гости,
който иска, ги чете.
Добре дошъл си ми и ти, ...

Моя любима,
в тебе се сливат стотици,
тебе те има
в образи ярки на жрици,
принцеси, кралици... ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 9
Мама, все такава е, нежна или сурова според случая.
Бях се дипломирал и мама се надяваше да ме види зад бюро, с ръкавели в ''ЕСК Корект'',
мечта на всяка майка децата й да работят в канцелария, но сега е модерно в офис. Остана безкрайно учудена когато пре ...

Не съм те търсила, не съм те искала,
не знам защо дойде и от къде...
Дойде, за да объркаш смисъла
в часовника на моето сърце.
Дойде и ме накара да забравя, ...

„Ein Bild sagt mehr als tausend Worte“
извор:
https://de.wikipedia.org/wiki/Ein_Bild_sagt_mehr_als_tausend_Worte
.....................................................................................................................
"дословен превод": ...

Отрекла се от топлата одежда,
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест ...

Неутолима жажда мори
всеки читател на нова Книга.
До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава...
И какъв е ефектът от това безразсъдство?
Омайничета и незабравки ...

Представете си, че сте попаднали в странна пещера. Вместо древни скални рисунки на хора и животни, на една от стените на пещерата е написано загадъчното равенство:
1^p + 2^p + 3^p +...+ n^p = (1^q + 2^q + 3^q +...+ n^q)^k
Точно в този миг един тих глас ви прошепва в ухото, че числата p, q, k са цели ...

Странно нещо е човекът. Понякога една едничка дума, жест или дребна история може да го промени до неузнаваемост. Да го върне в измамния свят на спомените, да открие пред него път широк, безкраен, за да мине мечтата му. Ето някакъв обикновен случай в парка. Обърна всичко в мен.
На пейката бяха седнал ...

НЕВЪЗМОЖНА ОБИЧ
... горчива водчица „Smirnoff”, със никого несподелена,
бе скришна нашата любов! – красива Шекспирова сцена,
записвахме на лист след лист съдбицата си безутешна –
а Фейсбук викаше ни „Бис!” след всяка наша кратка среща, ...

Ще ме будиш ли сутрин с докосване,
да премрежваш с гальовност очите ми?
Среднощния срещаш ли гостенин,
изникващ в съня ми отникъде,
изровождащ ума ми в копторите, ...

ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И АНГЕЛСКО ПЕРО
... каквото Бог ми даде, си го взе! – и ме заряза – кръгла сиротинка,
две риби, хляб, шише добро "Розе", остави ме без пукната стотинка.
Бъди! – ми каза, – цял живот Любов, защото друго на Земята няма!
Там, след портала с Райския обков, ше те прегърне с тиха обич Мама, ...

Необходимо съобщение: Оказа се, че не съм го пускал тук. И реших да почерпя за имения ден с романа. Препоръчвам го и на вярващи, и на атеисти. Честна дума - на мен ми хареса и даже го четох
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато с ...

Първи май е обявен за ден на Априлското въстание…
?
Нерде Шам - нерде Багдад, казват арабите…
Не пасва с никаква историческа математика. Както и да смята човек – не излиза.
Оставям настрани, че не е април, а народът го е нарекъл Априлско въстание. ...

отново -
май - отново -
в сричка - прелест
и на обич - урожай

Когато ми е тъжно, оставям се в тъгата,
не слушам като казват: „за теб е веселбата“!
Насила не се смея, не мога – и не искам!
Но мога и да пея – дори сълзи да плискам!
Когато ми е весло, се смея тъй спонтанно, ...

ПЕШЕХОДЕЦЪТ
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...

Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...

Когато се събуди, за пореден път, започна да търси нов изход. Изходът към финала.
Всъщност... нямаше такъв. Нямаше и решение на задачата. Нямаше път назад. Беше агония - безкрайна и мъчителна, нощна тишина и сутрини пълни с отаечни кошмари. После заминаването. Амбициите. Университетът. Смяната на ме ...

Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък ...

Надежда, вяра в нещо което
потъпква всичко свято в мен.
Любов, едно горчиво чувство
непреживяващо безумен плен.
Не давай вяра на грешник, ...

Когато прочетете на крилете
девиза ми по пътя на честта,
за мен с усмивка просто си спомнете
и разкопайте тлъста тишина.
Крилете са поръчани отдавна. ...

Пристигнах! Трябваше да кажа,
но вече няма никакво значение.
Пътувах много дълго, даже
потънах в истинско безвремие.
И ето ме, събирам се на части. ...

(Посветено на Софи)
В ръцете ми,
на този свят дойде!
В ръцете ми, за първи път изплака
Очичките си чисти, ...

В гривната вплетох синьо мънисто –
да ме предпазва от у́роки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста, ...

Душата ми затънала е в марк.
Сърцето ми - заключено за радост.
И как да разбера? Не зная как -
коя е по-горчивата забрава.
Ще дойде лято, ще изгрее слънце пак. ...

(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...

МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...

В чайной
Чайная работала, как положено по расписанию, и ещё дополнительно, сколько вздумается продавцу. Чай никто тут не пил, потому его и не заваривали. В чайной, чаще всего сто грамм «московской» водки опрокидывали и потом, повторяли заказ. Вертели во рту домашнюю холодную закуску, вынутую из внут ...

Сестра си на морето - вече зная,
че то безкрайно много те обича,
с вълните си понесло към безкрая
усмивката на влюбено момиче!
И синьото тъй много ти отива - ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТИ: СВЕТЪТ НА НОМАДИТЕ
Прокълнатият знаеше за тая врата, знаеше, че се отваря много рядко, за кратко и не можеше да се каже къде ще те отведе. Самият той беше минавал през нея , без да може някога да определи в кой точно век беше и дали изобщо се намираше на земята. Всъщност, съ ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част шеста
На другата сутрин тя отново се уговори със зълва си да се погрижи за децата и тръгна за Правец със свито сърце. Главата ѝ не побираше мислите, с които смяташе да се оправдае и обясни случилото се на майка си и баща си. Те бяха добри ...

***
Трудно е понякога
да кажеш на кой
свят си – на
този, ...

Откри го в тълпата, ангел бе той,
зелени му бяха очите.
Позна го, той беше за нея герой
и пратеник й от звездите.
Повярва, че орис е - ангелски мир, ...