Беше седмицата между тоя и оня свят - Великден. Дни, в които се носеше мирис на козунак и курабии, на свещи и тамян. Ходеше се на гости и при живите, и при мъртвите. Раздаваха се яйца и се поливаше щедро с вода пръсттà върху гробовете.
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...

Някои хора са изключително бедни,
те имат само пари.
Боб Марли
Поседнали на скъпото кресло.
Затънали във лукс до шия. ...

Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим ...

По горска пътечка криволичи,
между листа и борови иглици,
дълга колона от мравки -
все еднакви, с кафяви забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...

Огън и злато.
Река – в перпери.
На хълма – вятър.
Гадател черен.
Пламък опушен – ...

В царството на суетата
/ Приказка в стихове /
Във царството на суетата
живяла хубава мома –
суетна, мила и красива, ...

Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат. ...

Вечният му кимна и онзи отстъпи. Коридорът се разделяше на три и ние поехме по централната част, застлана с дебела и мека пътека. После спряхме пред широка врата. Вечният каза:
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за кр ...

Там... във старата гора,
под най-красивата елха,
Зайче Байче пакостливо
точи зъбки много диво
по кората на дървото ...

Седнах да пиша шедьовър.
На масата сложих ордьовър.
Е, и шишето с уски,
да станем с музата близки!
Тя пък така запрепуска, ...

Милена влезе в детската градина, в която бе петгодишният й син Валентин. Щом я видя, детето се усмихна и тръгна към нея. Протегна ръцете си за прегръдка и се притисна в майка си. Двамата стояха така няколко минути. Малчуганът се обу. Облече якето си и двамата излязоха навън. Вечерта бе хладна. Детет ...

Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.
И питам като луд по цели дни ...

горещо е
вятър гони полите ми
стъпвам сякаш върху жарава
спомени капят
за една стара ...

Един балон огромен, високо над света.
Пътува да достигне, стратосферни небеса.
Към балона прикачена, капсула една.
Проекта Редбул Стратос, сбъдва се сега.
Във капсулата малка, един човек седи. ...

Да имам къщичка със двор
и дива круша в двора.
Под нея масичка и стол,
над нея само Бога!
Край къщичката да минава път! ...

В гора потайна, прастара,
сред дървета, мъх и храсти,
малка къща се е свряла -
дяволито казва "Здрасти"!
В нея паяче живее ...

Тези дни едно безвремие е!
Нито ярко слънчево,
нито сиво облачно е!
И усещам се и аз, как се движа,
ни напред, ни назад! ...

ИМАМ СИ РОДИНА!
(Безпричинно, искрено, наивно…)
За да обичам своята родина –
люляна в „новия“ световен строй –
не ми е нужна никаква причина, ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...

Забелязала ли си как понякога в живота има неща, които се натрупват: събития, срещи, запознанства...
От другата страна на улицата срещу нас живееше Офелия. С две години бях по-голяма от нея. Записа гимназия, за разлика от мен, но в края на втори прогимназиален клас се омъжи и отиде да живее на същат ...

Дали съм сбъркал някъде? Не съм.
До капка откровеност се отдава.
Ако от обич сбъркал съм, тогава -
да ме удари див и страшен гръм.
Ако от обич сбъркал съм, тогава - ...

Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Сивият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях ...

есенни цветя —
навяват чувство — БО̀ЖКЕ
ле — на самота

на Надя
Дедал
сътворил крилата.
Сина си да спаси
желал. ...

Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...

2.
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...