В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...
Сънувах те, божествено красива,
като в картина на Гоген,
в легло с измачкани чаршафи
с греховни устни в цвят червен.
Ах, как навлизам в теб, полека, ...
Тук след няколко часа ще мине случаен човек
ще го пръсне по темето люлякът с капки огрени
и през вейките в слънчеви нишки ще прати небето
сто слънца да блестят във следите му черноземни.
Тук след някалко часа... Обаче сега заваля ...
Дочаках, пролетта приижда с дъжд,
жадуван, като въздуха потребен –
поднесе го Простора изведнъж,
след месеци мъчителен молебен.
И всяка капка ражда нов живот – ...
Небето дири сигурния пристан,
попадне ли в дъждовна паяжина.
Навярно немислимото си искал,
та пътем двамата да се разминем.
Спасението дебне след завоя, ...
Обагриха се в алено гърдите,
на славея. Сърцето му се пръсна.
Гнездо му свиха огнено звездите.
За нас е рано, а за Бог е късно.
А песента след него ще живее. ...
"За после", моля те, не ме оставяй.
Сигурно не знаеш колко ме боли това!
Обичай ме сега, сега ме притежавай!
"За после" нека да останат другите неща...
Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
в мъглява мрачност всичко се е сляло,
и птиците в заблуда като мене дремят
изгубили се в промеждутъка безвремие.
Самотен слънчев меч пробожда небесата ...
МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен. ...
Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена. ...
Сиротни релси в своето очакване,
на нощен влак, преливащ от заблуди,
на совите вдовишкото оплакване
и аз и ти - на гарата за луди.
Със сълзи стеаринови семафора, ...
Недей ме спира, тъкмо съм разблудна,
ръцете ми са непослушен топъл вятър,
до призори без свян ще те целувам,
аз само теб и тъмното очаквах.
Грабни ме, буен кон необуздан си, ...
Във всеки има късче звезден прах,
макар че сме родени във калта.
Аз рано тази истина съзнах.
Калта си да изчистя не успях -
такава е човешката душа. ...
За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...
И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази ...