Poetry by contemporary authors
Коледна литургия 🇧🇬
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...
Уча се на забравяне 🇧🇬
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
As 🇧🇬
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата. ...
Слънчеви дни 🇧🇬
приказна история до зори.
Накара душата ми да трепне,
да обича, да намразва, да гори...
Едно момиче страдало ...
Към Твореца 🇧🇬
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
И изворът за Тебе пее, ...
Кръговрат 🇧🇬
напукани петите не боляха -
посоката бе толкава потребна,
че устните вода не пожелаха.
Посрещането - майка и бащица, ...
Още един ангел заплака 🇧🇬
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
Нарисува ми душата 🇧🇬
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук, ...
Есенна тъга 🇧🇬
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък, ...
Моят дом 🇧🇬
светла и далечна.
Там е вечна пролет и ухае
на любов и на надежда.
Там пътищата ни се срещат - ...
Настръхвам 🇧🇬
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...
Огън и лед 🇧🇬
Между огън и лед
топя се.
Блед
е трупът ми клет. ...
Призрачно рондо 🇧🇬
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
Как страха от тъмнината преживяха в пещерата 2 🇧🇬
Ти уплашил си се още
вчера, но защо, кажи?
Рори прилепът държи
за крилото в пещерата ...
Есенна песен 🇧🇬
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива. ...
Самотен пристан 🇧🇬
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...