Има дни, в които не мога.
Нямам сили... Не ми е до тебе...
Има дни пропити от болка.
И изобщо... Светът ми е черен.
В тези дни се чувствам нищожна. ...
„Дай на тези, които обичаш криле, за да летят; корени, за да се върнат и причини, за да останат.”
(Автор: Далай Лама)
*
КРИЛАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Автор: Величка Николова – Литатру ...
Кой дръзна да смути огледалото
и да избълва куп глупости срещу него?!
Не разбрахте ли, че проблемът е в Аз-а ви,
барабар с покритието, че и размера му!
Не разбрахте ли, че когато се пъчите ...
Онзи ден чета - присъединяването ни в Е-сЪ
било много прибързано, по думи на някакъв макарон.
Причината да поддържа тази теза
се забива като пирон:
Не сме се излекували от корупцията! ...
Жадна съм. До изнемога, до кръв, до тревога.
Принизи ме до фаталното ниско, в нозете си!
Въвлечи ме във роля- на помияр без специална порода.
Хайде, събуди онзи латентен садист в себе си!
Очертай ме със бяло, с тебеширен пунктир покрай тялото ми. ...
И носите бетонните си делници,
кафе, цигара, работа, заплата.
А аз съм от щастливите безделници,
с коси от смерч и бури във главата.
А котвата, уж символ на надеждата, ...
Без бурята как щях да остарея?
Без мелница и корабен щурва́л,
компасът счупен, птиците и кея...
дали изобщо щях да съм живял?
Щом наближи... в две мълнии ще вляза, ...
А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира.
А не са времената на тояги и оръжия – камъни. ...
Кажи ми, майко, защо стоиш
пред света икона и молитва редиш
несресала коси, от годините посребрели,
в тъжни очи със сълзи напрели!
Заради тая ли пуста чужбина ...
Когато отне дъха ми и усетих твоя...
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми. ...
А днес е някаква си събота.
Ужасно подходящо за раздяла.
(То все едно, че пък се сбъднахме)
Научихме се как да заминаваме.
И вече ще си тръгна за последно. ...
Аз съм твоя, заспивай спокоен,
във съня ти без глас ще се сгуша.
Укротена съм, тиха съм пролет
и префинена цъфнала круша.
Не сънувай разгулна измама, ...
Свали ги тези тъмни очила,
недей закрива с мрака красотата.
Усещаш ли със крайчеца едва,
очите как целуват светлината?!
На свят, изпълнен с мигове живот, ...
Иначе мога да пиша красиво.
Замечтано и разбира се, нежно.
В този, влюбен копнеж ми е силата,
(че забравям вкуса на надеждата.)
Ала той е горчив. До повдигане. ...
Отдавна всичко свърши – сложих кръст
на всичките си грешки и заблуди,
на сляпото желание за мъст,
на любовта, от страст и мъка луда,
а ти се връщаш в моя спомен пак ...
Самотните познавам по очите
със залезните им отблясъци в здрача,
очакващи среща със звездите,
забравили умението да плачат,
по пресипналата след вика тишина ...