Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...
Вървя си аз, по пътя не спирам,
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...
Бях и твоя, и чужда, и ничия,
бях и тъмна, и светла, сама,
бях ти нафора, бях ти поличбата,
наранена, и тлях в пепелта.
Непокорна видя ме зората ти, ...
Парад на Самотата...
А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи... ...
Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.
Сенките приличат ми на шепот, ...
На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен. ...
Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава, ...
Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...
Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...
Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос ...
Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...
Някои казват "тъжно е да си сам".
Да, вярно, самота римува се с тъга.
Но кое по-тъжно е не знам-
Да си сам със себе си или сред тълпа.
Не са ми нужни изтъркани съвети, ...
Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...
Леко нагарча и леко сладни.
И е горещо. В него си ти.
Сутрин е сладко, а вечер горчи.
Но е приятно. В него си ти.
Вчера горчеше, но днес ми е сладко. ...
Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...
Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.
Пия собствената си болка без тръпка.
Стъпка след стъпка, не оставям следа.
Глътка след глътка, нямам желание
да пусна сълза. Не, не ми се мърда, ...
Елице сестрице, кажи ми сега -
не ти ли е студено във тази гора.
Ела ти при нас в този празничен час,
ела в топлия хол, ела ти при нас.
Празник вълшебен ще дойде в нощта. ...
Кога настъпва Раят на Земята?
Когато в мир и хармония е душата.
Когато си щастлив със своята съдба,
когато оставиш след себе си следа.
Когато се радваш, когато тъгуваш, ...
Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли ...
Можеш ли да видиш в очите ми...
Как вибрират за тебе зениците?!
Как откъсвам червени сияния?!
И заплитам ги в луди мечтания...
Как пулсират любовно власинките?! ...
Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...
Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...