Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...
Една любов оставих аз на рафта.
Прашаса тя с годините съвсем.
Не исках пак да я чета, защото знаех,
че ще я направя аз тотем.
Опитах се да стана айсберг ...
Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни ...
На Стоянка Мутафова
Ето я! Кралицата на ветровете!
Главна героиня в постановката "Живот".
Декорът същият. Прожекторът надвесен.
С крила припляскват строфи монолог. ...
Боря се цял живот с най големия си враг
това съм аз, гледам тъпо човека от огледалото
човека от огледалото запълнено е цялото
от едно животно,
което се опитвам да накарам да разбере ...
Иска ми се нещо, но не го умея,
поне едно стихотворение да го изпея,
чудя се на песен, дали ще бъде красиво,
но не мога, защото пея фалшиво...
Чудих се и почнах да се питам, ...
на Мая Нарлиева
Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...
Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.
Не позволяваш на оловното небе да завали.
И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!… ...
Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...