В една задушна вечер, пропита от терзания,
попитах съвестта си за твоето мълчание.
А тя това и чакала, пое си дъх дълбоко,
и всичко ми разказа надълго и широко.
За тежките ти нощи, за мръзнещите длани, ...
Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
Дъждът разсече времето на две
и ти си там в онази половина.
На сватбата си бе почти дете;
отгледа се, изучи се, издгна се.
Дъждът разсече времето на две - ...
Те обичат да бъдат обичани.
Нямат време да съдят и спорят.
Преизпълват деня с много тичане
и игри. И говорят, говорят...
Креативно изпъстрят света си ...
Те бяха волни и свободни,
не искаха разрешение да отлетят
и другия сезон с цвета си да украсят.
Дори есения листопад,
суровата земя, позлати а някой, ...
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя, ...
Натежало е оловното сиво небе,
подпряло се сякаш на кръста църковен.
Вятърът в ослепелите къщи снове,
останал единствен стопанин грижовен.
По листата тополови е кротнал дъждът. ...
Любов ли, една непричакана, облечена в обреченост, разпокъсана,
отмахна перчема, във вятъра скрито промуши се, излегна се на брега,
докосна ме нежно с песъчинки по дланите, скриптят от корали и цвят на море.
Протегнах се с двете си ръце и изпънах блаженствено тяло, обзето в нозе.
Проронени трепети, ...
В търсене на смисъла от липсата...
Благодаря ти, Господи, за твоята взаимност.
Повярвал в мен, непрестанно ме водиш
през тъжните клопки на случая...
през всичките нагарчащи пиянства... ...
И в края на май отново вали,
нека да бъде така и през юни!
Да изчисти земята от прах и мъгли,
които застават до нас, помежду ни.
И тази свежест в дъждовните капки, ...
Така боли ме! А лъчите влюбени
в небето веят букли светло сини.
Живот сред цветни ручеи изгубен,
душа, която зъзне сред пустиня.
А кой превърна пясък в сухи въглени ...
Недей да събуждаш детето от ангелски сън!
Сега то играе с герои от книжките детски
И сигурно тича по млечния път, а навън
го гушкат и пляскат му всички прекрасни човеци.
Недей да събуждаш детето, пък нека е късно! ...
Добре, че имам маски под ръка,
та - вътре в себе си Печалника да свия
и - като клоун тъжен в луднала тълпа
лицето си от всички да прикрия!
Добре, че мога - своите сълзи ...
Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря.
За него те са въпрос на чест.
Яна Язова
Ех, колко лесно е да разбереш,
що за персона пъчи се пред тебе. ...