Представяте ли си аз колко много
мечтая да отида във Бургас?
Да видя пясъкът, брега отново.
Да чуя вълнуващият на морето глас...
Представяте ли си каква мечта? ...
Не знам дали аз станала съм слаба,
че животът много ми тежи
Но ако предложи нама да откажа
Острите си нокти да позатъпи.
Някога си мислех, че съм силна, ...
В един ден, очаквано и неочаквано,
съдбата от корените на душата
събира радост и мъка – безвъзвратно
отлетял живот. Вечна е тъгата.
Бог ни дава трудни дни – безвремие, ...
Уморих се от пошлост, уморих от игри
уморих се да бъда жалък дори.
Не мога да спя, а спя ли кошмари сънувам.
И плача на сън и будя се с кикот
вече загубих надеждата, някак ...
Далеч от мен си ти, любов!
да те целуна пламенно копнея
в прегръдките ти силни искам да потъна
защото само там се чувствам, че живея.
Как липсваш ми, как липсваш ми, за Бога! ...
Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...
„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...
Не зная нощем ли е или ден,
лежа и трудно ми е аз да стана,
тавана, всичко се върти над мен,
защото снощи се прибрах пияна.
А много аз не пих... дори, ...
Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...
Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...
То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...
Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...