Когато кашляш като тютюнджия
и гледат те накриво във метрото
сакън - да не би да си от тия
зарáзен - пратеник на злото...
Че си заразен не е ник'ва тайна ...
Кажи, че е за най-добро и животът ще продължи
Пожелавам ти късмет и щастие
Няма да се опитам да те задържа
Не мога да те накарам да останеш, ако не чувстваш същото
Колкото и да боли ...
Ние обичаме на вас парата,
тя идеалът ни кален е днес.
За да я имаме, ползваме лъжата,
че целта ни е народният интерес.
А всъщност нашият сал е важен, ...
Дави сълзите ни мокрият сняг,
пада лапавица тежко и киша
пустата улица стели в сумрáк,
влага просмуква се, трудно се диша.
Предизвестено едрее страхът ...
Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност, ...
Ще остана заключена в моето лято
(пренасити душата с тъга всяка зима).
Ще съм топла вълнá. Песъчинка, която
се загнездва на меко в сърцето на мида.
Да се люшкам в ръцете на залез от юни ...
Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...
Продават днес живота на промоция.
Той даже пет пари сега не чини!
А снимката с въпроса си ме боцна.
Срамувам се край нея да премина.
Жена ли е или пък мъж без име? ...
Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...
В дъжда... във мрачното му време
умеем да се крием толкова добре.
Крием чувства си, крием празнините...
капките ще скрият тихо и сълзите.
Без да протестира нищо вътре в тебе, ...
Дали жарта ми беше само воля
цената да платя, да оцелея...
Съмняваш се навярно бях ли твоя,
прескочих както нас, така и нея.
Въздай ми, Боже, милост, утеши, ...
Времето*...
Когато във лятната вечер далече
ме води объркана в транс мисълта,
решавам, че време отдавна е вече
да тръгна след нея възторжен в нощта... ...
– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно ...
Не се ядосвам, че е понеделник...
Не ме е яд, че петък е далече...
С "Кога ще дойде другата неделя?!",
деня си не претупвам скоротечно.
Във вторника не гледам с поглед кисел, ...